ИЗСЕЛНИЦИ И МИГРАНТИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ
НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:

наследство, идентичност, интеркултурни взаимодействия

 

English | Turkce

 

 

контакти

гр. София 1113
ул."Акад. Г. Бончев", бл. 6
02 979 30 11
resettlers.migrants@gmail.com

 

начало >новини

 

2011 | 2010 | 2009

 

 

16 ноември

Модули лекции „Дискурс и дискурсивни практики на наследяване” и „Противоречивите наследници: социоанализа на етническата идентичност”

 

   Въз основа на теренните проучвания, проведени от Меглена Златкова и Стойка Пенкова в градовете Царево и Одрин, е разработен модул лекции „Дискурс и дискурсивни практики на наследяване” в дисциплината „Модерност и постмодерност (философски и социологически дискурси)”, включен в учебната програма на студенти по социология ІІІ курс. Друг модул лекции на тема „Противоречивите наследници: социоанализа на етническата идентичност” е разработен и представен в рамките на лятната практика на студентите от ІІ курс, специалност Социология.

 

 

20 септември

Осма лятна школа "Антропология на града. Мобилност и територии"

 

   Меглена Златкова участва в Осмата лятна школа „Антропология на града. Мобилност и територии“, организирана от департамент Антрпологоия, НБУ, която се проведе в гр. Смолян от 6 до 13 септември 2011 г. Резултатите от изследването на граничността, миграциите и градовете на тракийските преселниците в Странджа бяха представени в лекциите: Град и миграции - конструиране на територии и обживяване на пространства. Малкият град и парадоксите на миграция в мнозинство – Царево и Ахтопол.

 

 

28 април

Десетата международна конференция на SIEF
"People Make Places – Ways of Feeling the World"

 

   В период 17-21 април 2011 г. Магдалена Елчинова взе участие в десетата международна конференция на SIEF "People Make Places – Ways of Feeling the World". Тя изнесе доклад на тема "Between electoral tourism and tourism 'at home': Leisure practices among the Bulgarian-born Turks, settlers in Turkey", опиращ се на теренни наблюдения, осъществени в рамките на проекта "Изселници и мигранти от двете страни на българо-турската граница". Докладът коментира "голямата екскурзия" от лятото на 1989 г. и темата за изборния туризъм на симпатизантите на ДПС в пост-социалистическия период като специфични случаи на използване на идиоми, свързани с туризма и свободното време, за предаване на друго – политическо и идеологическо послание. Засяга се също така и значимостта на наблюдаването на формите на прекарване на свободното време от страна на изселниците от България в Турция като показателни за разбирането на миграцията като процес.

 

 

20 март
Научна конференция "Културни наследства –
политически залози и реконструиране на територии"

 

 

   По покана на организаторите (НБУ, Община Смолян и Регионален исторически музей – Смолян) членове на екипа се включиха с доклади в научната конференция "Културни наследства – политически залози и реконструиране на територии", Смолян, 11-13 март 2011 г.  
   Валентина Ганева-Райчева – "Реконструиране на територии чрез наследството: примерът на Одрин". В текста се обръща внимание на един аспект от дейността на Съюза на тракийските дружества в България за конструиране на "тракийско"/българско наследство и трансформиране на символен капитал. Важна стратегия на институциите на тракийските българи представя съхраняването на българските места извън политическите граници и Одрин е показателен пример в това отношение. Разсъжденията за символно усвояване на територии отвъд пределите на националната държава, препотвърждаване на наследството чрез създаване на нови практики на спомняне и др. се основават на наблюдения по време на празнуване на Великден и Гергьовден в българската църква "Св. Георги", на културни събития в църквата "Св.св. Константин и Елена", на действия по превръщане на храмовете в поклоннически обекти за българите и средища за интеркултурни контакти. Обръща се внимание и на посредническите функции на мюсюлманите изселници от България, установили се в града.

   Наталия Рашкова – "Ритуализация на родовия спомен (по родните места на бежанците от Източна Тракия)". В текста се разглеждат различни смислови аспекти на специфичното отношение към миналото, които са част от личностната, семейната и общностната история  на потомци на тракийски бежанци от Източна Тракия, изразено в пътувания по родните места на дедите им. Въз основа на интервюта, включено наблюдение, визуална изследователска документация, документални филми и писмени източници се анализира потребността от материализиране на предадения и съхранен в семейството родов спомен, от укрепване на съзнанието за локалната идентичност на "тракийските българи", ритуализирането на моменти от посещенията.

 

 

   Меглена Златкова - "Там, където Странджа целува морето"… "Противоречията на наследството" на тракийските бежанци в Царево". Чия е Странджа – "нашата Странджа", където живеят най-древните чисти българи – ургарците и "нашата Странджа" в Турция, където са били домовете на по-голямата част на сегашните жители на община Царево и съседните селища? Противоречията на пространството на Странджа като част от региона Тракия се представят през различни стратегии на онаследяване и легитимиране на идентичности и общности в началото на 21 век. Противоречивите наследници се изследват чрез заемането им на различни позиции в мрежата от социални актьори и трансформиране на културния капитал при конструиране на наследството в няколко аспекта: създаването на местни марки (например нестинарство и манов мед), фестивали, проекти за трансгранично сътрудничество, ритуализация на паметта – екскурзии по родните места и др.

 

  

 

   Стойка Пенкова - "Противоречието на наследството": механизми на (не)наследяване при наследниците на тракийските бежанци и на българските изселници в Одрин". Анализът представя сравнение между различните начини, по които се "употребява" наследството – при наследниците на българските изселници в Одрин и на тракийските бежанци в Царево и странджанския регион. Наличието на официални граждански сдружения и от двете страни на границата, както и различните идеологеми, чрез които се придава легитимност на т. нар.  "стратегии на възползване от наследство", правят възможно подобно сравнение. Открояват се три модалности в начина, по който се "употребява" наследството и при двете групи: 1) пълно възпроизводство на традицията и на натрупаното в нея наследство; 2) "нови очи" към същото наследство, позволяващи да се видят неща, които преди това са оставали скрити; 3) скъсване с него. Проследява се дискурсивната практика на "даряване" на наследство: механизмът на (не)наследяване, проблемните зони, "пре-даването" на наследството; привилегированите гледни точки и др.

 

 

10 март

ИЗЛОЖБАТА "СПОДЕЛЕНА ТРАКИЯ" В ПЛОВДИВ

 

   Втората спирка от пътуването на Фотоизложбата "СПОДЕЛЕНА ТРАКИЯ" е гр. Пловдив. Откриването ще бъде на 15 март (вторник) 2011 г. в 17:30 ч. в Етнографски музей - Пловдив и ще остане отворена за публика до 14 април 2011 г. Заповядайте!

 

---

Изложбата представя част от работата по изследователския проект "Изселници и мигранти от двете страни на българо-турската граница: наследство, идентичност, интеркултурни взаимодействия".
   Наложените политически граници разделят територии, които винаги са мислени като единна земя от общностите, които ги обитават.  Авторите на изложбата предлагат поглед, който изразява постоянния човешки стремеж към преодоляване на границите – ментално и физически, с акцент върху културното общуване, пренасянето на културни модели и тяхното споделяне с "другите" като вариант на културен обмен.

 

 

   Завръщането към корените по родните места в Кешанско и Узункюприйско, сърдечното посрещане и общуване на потомци на тракийски бежанци с местните жители са съхранени в значителна част от фотографиите на изложбата. Образите свързват нишките на историческия разказ и възвръщат спомена за българското присъствие там.
   Важно място в документалните свидетелства заема граничният град Одрин – център на историческия регион Тракия, град на преселници предимно от Балканите, мост между  източната и западната култура. Съхранените български места в Одрин днес се утвърждават като средища на духовен и културен живот, свързан с България. В периода май 2009 г. – юли 2010 г. екипът наблюдава и заснема празнични събития в двете български църкви – Великден, Гергьовден, Дни на българската култура и др., споделени между одринските жители и тракийци, гости от България.
   Работата по трансгранични проекти между български и турски организации спомага за взаимно опознаване, разбирателство и обмен на културен опит. Визуални примери за това са Панаирът на художествените занаяти с пловдивски майстори, Празникът на детето в Одрин с участието на детски фолклорни групи от България, дейности в областта на културния туризъм и др.
   Връзките с българския език и култура се осъществяват и чрез обучението на студенти в Тракийския университет в Одрин, както и чрез Българския културно-информационен център.
   Визуалният разказ е съпътстван от споделени размисли на нашите събеседници – потомци на тракийци от Източна Тракия и турци с корени от България.

 

 

1 февруари
Международна конференция "Remaking Borders" в Катания

 

   На 20-23 януари 2011 г. д-р Николай Вуков взе участие с доклад в Международната конференция "Remaking Borders" в Катания, Сицилия, организирана по проект EastBordNet, програма COST на Европейския Съюз. Докладът беше изнесен в рамките на сесия "Refashioning the Balkans" и беше на тема "Border Making and Cross-border Dynamics along the Tripod-shaped Border between Bulgaria, Turkey, and Greece in Eastern Thrace". Презентацията се опираше на провеждани преди теренни изследвания в Югоизточна България и гр. Одрин, Турция и имаше за цел да открои в сравнителен план социалните, икономически и културни процеси в граничните области в Източна Тракия през ХХ-ти век. Докладът беше посрещнат с голям интерес и беше повод за за запознаване на присъстващите с работата по нашия проект, както и за осъществяване на контакти с колеги, работещи по сходна проблематика.

 

 

5 януари

Международна конференция "Отвъд есенциализма: Предизвикателства на антропологията на 21 век"

 

   Меглена Златкова взе участие в международната конференция "Отвъд есенциализма: Предизвикателства на антропологията на 21 век", посветена на 7-годишнината на катедра "Етнология и културна антропология" в университета в Любляна; Словения, 25–27 ноември 2010. Докладът "Завръщането" на наследниците – преосмисляне на границите. Миграция и предизвикателства пред националните етнологии на Югоизточна Европа" представя изследване на миграционните вълни между България и Турция от гледна точка на настоящите поколения наследници. Как границите и "родните" територии са възприемани от наследниците, кои са наследените символи и как те се използват от следващите поколения като културен капитал, кои са физическите и мисловни прекосявания на границите? Това са някои от изследователските въпроси, които търсят своето теоретично осмисляне. Как е възможно да се мисли границата от движещите се хора на ХХІ в. все още в рамката на националната държава? Използвайки изследването на случая от проекта "Изселници и мигранти от двете страни на българо-турската граница: наследство, идентичност, интеркултурни взаимодействия", докладът поставя въпроси за етноложките изследвания на миграциите и възможностите да се "прекрачи" отвъд есенциализма.