Page 99 - MIGRATION

Basic HTML Version

97
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Чрез своето кредо Рифат Осман ни предлага и интересно разбиране за участието на
различните религиозни и народностни групи в миналото на града. Като подчертава специ-
алната роля на мюсюлманите в неговата история, той обръща и внимание на античното и
средновековното развитие на Одрин. Рифат Осман обвързва произхода на древните траки с
тюрките, а по-специално с турците, и отбелязва:
,,В VII в. преди Христа хан Трак, от тюрките, навлязъл през крепостта Чанак в гръц-
ки земи и завладял част от областта, която днес обозначаваме като Тракия. По време на
похода е основан и днешния Одрин, който векове наред се е наричал ,,Юскю дамак” или ,,Стар
град”. Известно време се е казвал и Орестияс”.
Рифат Осман мимоходом ни съобщава, че през 34 г. от н. е. Тракия е завладяна от рим-
ляните, а император Адриан наименува селището ,,Адрианополис”. Османският интелектуа-
лец не е сметнал обаче за необходимо да хвърли повече светлина върху онзи исторически
момент, когато градът започва да се развива в рамките на Византия, а само е посочил, че
Одрин е наричан ,,втора столица на Тракия” и ,,тракийците са водели спокоен живот”.
Историческият разказ на Рифат Осман се отличава и с известна непоследователност
на изложението. Преди да ни разкаже за нападенията на българи и славяни над града и за
нанесените опустошения на района чак до Константинопол, той ни съобщава, че Адриано-
пол придобива сегашното си име Едирне през 1361 г. Това е засвидетелствано в документ,
съставен от султан Мурад I. В следващите параграфи Рифат Осман като че ли много повече е
завладян от идеята да подчертае страданията на цивилното население и материалните щети,
причинени от враждебните славяни, отколкото да изгради ясен наратив.
На представата, че след завладяването на Одрин от османците жителите на Тракия
възстановяват своя спокоен живот, той противопоставя действията на генерал Дибич и ко-
мандваната от него армия, която през 1829 г. ,,ограбва мюсюлманското и немюсюлманското
население в Одрин и района”. Осман Рифат подчертава, че сред разрушените къщи, джамии
и месджиди в резултат на руското управление на Одринския вилает от 22 декември 1877 г.
до 14 март 1879 г. градските жители трябва да се борят и с тифните епидемии. Едва след това
османският интелектуалец се връща към живота в града от средата на XIV в. до първите две
десетилетия на XX в. Той обаче не се впуска в описание на бита или празниците. За него е по-
важно да ни представи материалните следи, оставени от благодетелни мюсюлмани, усилия-
та, които те са положили ,,за благоустрояването на крепостта до края на XVI в.” и за бързото
усвояване на непосредствения хинтерланд на стария Одрин (Tosyavizade 1336: 11, 14).
За да представи по-добре своя едновременно мюсюлмански и мултикултурен град,
Рифат Осман прилага пълен списък на махалите в края на XIX в. и началото на XX в. Той посоч-
ва квартала, булеварда или храма около който се намират. При описанието на населението
османският интелектуалец не използва етноними като българин, грък, турчин. Той се ръко-
води от религиозната принадлежност на отделните групи, т.е от османската система на миле-
тите, която придобива своята най-пълна дефиниция след 1856 г., за да регулира правата на
арменци, евреи, източноправославни християни, католици, мюсюлмани, протестанти и уни-
ати в условията на променящата се империя (Тафрова 2010; Davison 1963; Davison1980: 319–