Page 98 - MIGRATION

Basic HTML Version

96
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Павилиони и вили, които се числят към новия дворец са запазени в началото на XX в. в квартал
,,Къяк”и ,,Йълдъръм”, на хълма Малтепе, Йълдъз и Бучук тепе (Tosyavizade 1336: 88–89, 92).
Рифат Осман не споменава кога и защо дворецът престава да се използва по своето
предназначение и част от сградите са превърнати във военни складове, а други са изоста-
вени на произвола на съдбата
4
. Той посочва, че на връщане от пътешествието си в Евро-
па през лятото на 1867 г. султан Абдул Азиз преминава през града и предлага дворецът да
бъде поправен. Това е засвидетелствано чрез паметна колона, а ремонтът е завършен през
1873/1874 г. По време на Руско-турската война от 1877–1878 г., малко преди руските войски
да приближат града, множество дворцови сгради, използвани като складове за оръжия и бо-
еприпаси, са взривени. Само за три дни бушуващият пожар и силните експлозии разрушават
всички постройки на острова. След оттеглянето на руските войски през март 1879 г., въпреки
усилията на един от валиите на Одрин да възстанови поне част от сградите, е решено годни-
ят за употреба строителен материал да се използва при строежа на Занаятчийското училище
и новите казарми (Tosyavizade 1336: 92–93).
Така с Руско-турската война от 1877–1878 г. Одрин губи не само част от териториите,
които са под неговото административно разпореждане, но за известно време напълно се
разделя и със своя имперски блясък и представата за значимост. Може би затова, изправен
пред руините на миналото, обзет от неясната визия за бъдеще и тъгата на умиращата импе-
рия, чийто край е само след миг от утрешния ден, Рифат Осман не смее да изтъкне, че градът
е бил столица, а се старае да открои непреходния и мултикултурен характер на района.
Като следва традицията основната част на съчинението да бъде предшествана от
общо встъпление, в което авторът се обръща към Бога, за да потвърди чрез Него изначалния
смисъл на земния живот и неизбежния преход във вечността, Рифат Осман предлага своя
възхвала на Сътворителя, която в рамките на мюсюлманския мироглед насочва читателя и
към заобикалящата го ежедневна среда.
,,Бог, безкрайно милостивият, създаде земята и небето. Украси я с различни страни
и краища и нареди жилище за човека. Бог сътвори Адам със съвършена природа. През векове-
те децата на Адам построиха по цялата земя големи здания и значими градове, а така се
сдобиха и с уважение. Сред тези постройки трябва да се отбележат джамиите, месджиди-
те и всички сгради с благотворителни цели, издигнати отмюсюлмани, които представля-
ват отбрана група сред човешкия род. В Деня на Страшния съд те ще стоят от страната
на праведните”
(Tosyavizade 1336: 5).
След това съвсем обобщено изявление на житейското верую на Рифат Осман
може да се предположи, че общите географски сведения за Одрин имат за задача не
само формално да очертаят разположението му, но и да посочат мястото му в Божието
творение: на изток по течението на реките Арда, Марица и Тунджа, на 225 км от Истанб-
ул, на 41°45” северна ширина и 24°15” източна дължина. Градът се отличава с умерен кли-
мат като времето през пролетта и есента е доста променливо (Tosyavizade 1336: 10).
4 Последният султан, който прекарва известно време в Одрин, е Ахмед III (1703–1730). За разлика от
своите предшественици след 30-те години на XVIII в. и през целия XIX в. османските султани пребивават само в
Истанбул (Armağan 1998: 151–161).