Page 97 - MIGRATION

Basic HTML Version

95
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Османският интелектуалец обръща внимание и на някои училища. Той обаче не спо-
менава католическото училище, чиято сграда е запазена и днес. В разказа си за обсадата
на Одрин от 24 октомври 1912 г. до 26 март 1913 г. мимоходом отбелязва, че българското
училище е било превърнато в болница, а на приложената карта отбелязва и училището ,,Из-
раилтянски алианс”. Рифат Осман предоставя повече информация за Занаятчийското учи-
лище и Султанския лицей, открит 1908/1909 г., за Мъжкото педагогическо училище, открито
1882/1883 г., Девическото педагогическо училище, основано 1913/1914, и за сиропиталище-
то, което подслонява деца на войници, загинали в Балканската война и Първата световна
война (Tosyavizade 1336: 85–88).
Османският интелектуалец не посочва дали в Занаятчийското училище и Султанския
лицей освен мюсюлмани се обучават и немюсюлмани, възможност, която е регламентирана
още през 60-те години на XIX в. Макар че Занаятчийското училище в Одрин е открито още
през юли 1868 г.
2
, Рифат Осман твърди, че то е основано от валията Кадри паша едва след
Руско-турската война от 1877–1878 г. Целта на училището е да подслони и обучава момичета
и момчета сираци. Следвоенната инициатива на управителя на Одринския вилает е подкре-
пена финансово от много благодетелни лица, които прибавят значителни суми към смет-
ката от 17 000 лири, открита в банка ,,Отоман”. Подобно на занаятчийското училище в Русе
(1865–1877 г.), децата в Одрин изучават шиене, обущарство, килимарство, подвързване на
книги, дърводелство и железарство. През 1906–1907 г. са инсталирани машини за плетене на
чорапи и фланели. Когато художникът Хасан Риза бей
3
е директор на Занаятчийското учили-
ще, там се урежда рисувателна зала и музейна сбирка (Tosyavizade 1336: 85–86).
Преди да представи в последната четвърта глава най-изтъкнатите личности от осман-
ския военен и интелектуален елит, родени и живели в града от неговото завладяване (1361 г.)
до първите десетилетия на XX в., Рифат Осман дава кратки сведения за двата двореца, които
са съществували в Одрин, без да споменава, че в периода 1361–1453 г. градът е столица на
разрастващата се Османска държава.
Той посочва обаче, че сведения за двореца, част от чийто сгради са издигнати от сул-
тан Мурад I в средата на XIV в., могат да се открият само в съчинението на османския пъте-
шественик Евлия челеби, посетил града през 1675 г. Краткият откъс, който османският ин-
телектуалец е поместил в пътеводителя, съобщава, че основните постройки на първия или
стария дворец са се намирали близо до джамията ,,Султан Селим”на място, наречено ,,Кавак
мейдан”. През десетилетията техният брой постепенно е нараствал. Във връзка с военните
походи към Унгария при султан Сюлейман Законодателя те са подслонявали 40 000 еничари,
6000 пажа и различни военни групи със специални задачи. В мирно време там са обучавани
момчетата, събрани по силата на девширмето (кръвния данък).
Изграждането на новия дворец, чийто основни сгради са разположени на остров в
река Тунджа, е започнало при султан Мехмед I и приключва при султан Сюлейман Законода-
теля. Множество павилиони са добавени при султан Селим II, Мехмед IV, Ахмед II, Мустафа II.
2 Бакърджиева 2001: 325–338; Unat 1964: 80b, 101.
3 Повече сведения за художника Хасан Риза вж.: Gören 1998: 633–642.