Page 96 - MIGRATION

Basic HTML Version

94
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Майорка, Наполи, Португалия, Сицилия, толедо и веро-
ятно от Херони, испания
1
. Затова на мястото на двете по-
малки синагоги, принадлежащи на еврейската общност
от Наполи и на тази от Майорка, е издигнат голям храм с
кубе и две кули. той се нарича ,,Голямата свещена сина-
гога” (
Кахал Кадош Хагадол
) (Tosyavizade 1336: 33).
втората глава е посветена на благотворителния
комплекс на султан Баязид II, който включва джамия,
лечебница за душевно болни, медицинско медресе, кух-
ня за бедни и мелница. в нея са представени и джамии
като ,,Йълдъръм Баязид”, ,,Старата джамия”, ,,Мурадие”,
,,Дарюлхадис”, ,,Юч шерефели” ,,Ситти султан”, ,,лари аб-
дулрахман” и ,,Султан Селим”. любопитно е, че Рифат Ос-
ман не откроява нито един от тези храмове като най-зна-
чим или емблематичен за града. той категорично отказва
да съобщи на читателя легендите за обърнатото лале, по-
ставено на един от стълбовете до шадравана в джамията
,,Султан Селим”, завършена през 1575 г.
Османският интелектуалец специално отбелязва, че в историческите съчинения, със-
тавени преди 1834 г., няма дори и кратък параграф, който да потвърди поне един от разка-
зите за лалето. Рифат Осман предпочита да ни разкаже за изящната дърворезба и фаянс, с
която се отличава джамията преди Руско-турската война от 1877–1878 г. той отбелязва също
така, че през 1878 г. по заповед на генерал Скобелев тези елементи са снети и отнесени в
музей в Москва. Към 1920 г. тяхното място може да се открие само чрез новите стенописи.
Освен стандартните описания на най-големите сгради на мюсюлманския култ в Од-
рин Рифат Осман е съобщил и интересна подробност за ,,Старата джамия”, завършена през
1413 г. той я оприличава на гробницата ,,Гала Плачидия” в Равена и посочва, че преди зав-
ладяването на Одрин на нейното място е имало църква, разрушена по време на Четвъртия
кръстоносен поход (1202–1204 г.). Фаянсът от Кешан, с който е била облицована джамията,
също е отнесен в Москва през 1878 г. Османският интелектуалец ни информира също така,
че векове наред няколко византийски колони с капители надлежно са крепели покрива на
гробницата на принц ахмед син на султан Мурад II, удушен преди възкачването на брат му
Мехмед I на османския трон. Около 1910 г. тази гробница е съборена, а към 1920 г. все още
можело да се види празният ковчег (Tosyavizade 1336: 34–35, 51–52).
в третата глава са описани накратко дворците на Одрин, военните и обществените
сгради, чаршиите, мостовете, баните и чешмите. Рифат Осман подробно очертава местности-
те, през които преминават главните водопроводи на града. той отбелязва, че при корекцията
на българо-турската граница през 1915 г. един от основните водоизточници, изворът при
село Демирташ, е останал на българска територия. това е предизвикало траен недостиг на
вода в Одрин (Tosyavizade 1336: 69–73).
1 Сведения за евреите в Одрин се съдържат в: Groepler 1999; Bali 1998: 205–227.
Фиг. 7
Комин