Page 94 - MIGRATION

Basic HTML Version

92
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
на културата, на държавната болница и чешмата пред безистена в Одрин са изградени по
негови проекти. той е автор също на книгите ,,Дворците на Одрин” и ,,история на вакъфите
в Одрин”. Ръкописът на съставената от него ,,история на Одрин от 1361 г. до 1929 г.” се съх-
ранява в архивната колекция на турското историческо дружество в анкара. През 1983 г. е
публикувана книгата ,,Къщите на Одрин през погледа на Рифат Осман”, в която съратникът му
в историческите занимания, Сюлейх Юнвер, обобщава неговите картини, чертежи и записки
за сградите в Одрин от периода 1903–1930 г. (Tosyalı 1957; Rifat Osman 1999; Rifat Osman; Rifat
Osman 1983).
Рифат Осман започва да събира материали за града с разбирането, че е наследник на
значим род, чийто основател Язъджъоглу Осман ефенди пристига в Одрин от малоазийския
град тося, днес в област Кастамону, по времето на султан Мурад II и постъпва в едно от пър-
вите османски медресета. През 1453 г. Язъджъоглу Осман ефенди участва в превземането на
Константинопол, а след това се заселва там (вж. Tosyavizade 1998; Çuplan 1959; Edirne 2001;
Yıldırım 1999: 171–186). Скоро след публикуването на книгата ,,Пътеводител на Одрин”, на 29
октомври 1923 г., Рифат Осман става свидетел на формалния край на Османската империя и
провъзгласяването на Република турция. Подобно на много свои съвременници той трябва
да свикне с новите условия, да се отрече от миналото и да се включи в изграждането на но-
вата държава. този преход се оказва труден. Независимо че през 1925 г. по нареждане на Ке-
мал ататюрк заедно с ариф Даадевирен и Неджми Йиге основава първия музей в града, кой-
то има за задача да представя античното и средновековно археологическо наследство на
района, до края на живота си Рифат Осман изпитва носталгия по османското минало. Затова
през 1926–1927 г. публикува в списанието ,,Мили Меджмуа”поредица статии (Can, Bilar 2009:
127, 135–136, 186, 210). в тях разглежда географските особености, обичаите и забележител-
ностите на Одрин (мостове, градини, вили и паметници).
в началото на ръкописа ,,Дворците на Одрин” отбелязва:
,,Не убивайте тази книга, както убивате мен. Ка-
квато и позиция да заемате, направете всичко възмож-
но за издаването на ръкописа. Жалко е, че тази част от
историята ни ще бъде забравена. Разказът за османски-
те дворци не е само приказка, съставена отмен. Той при-
надлежи на целия турски народ”.
Днес, в Музея на здравето в Одрин е уредена
специална зала, която представя както живота, така и
художественото, фотографското, литературното и меди-
цинското наследство на Рифат Осман (Șengül, Bilar 2007:
58–59)
(фиг. 2–7)
.
Първият пътеводител на Одрин се състои от две
части. едната, 112 страници, е на османотурски език, а
другата
на френски език, но в обем само от 9 страници.
в частта на френски език Рифат Осман включва сведения
Фиг. 2
Огнище в къща от 1833 г.,
съборена през 1928 г., близо до джамията
,,Бейлербей”