Page 90 - MIGRATION

Basic HTML Version

88
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
броен отговор, но тук вече се появяват в повече отговори и „българските места” – най-вече
църквите, музеите, чаршията.
Освен това, за да разберем как те си представят визитата на българските туристи в Од-
рин, студентите бяха помолени да отговорят на въпроса:
„Кое е най-посещаваното място в
Одрин отбългарскитуристи?”.
Тук най-много отново са отговорите: Селимие джамия – 42%,
Али паша пазар – 40%, църквите – 7%, Кипа – най-големият търговски център в Одрин – 11%,
Караагач
28
и др.
В своеобразната картография на българското присъствие в градското пространство
на съвременния град Одрин тази група
туристи
е разпозната като
чужда
– множество авто-
буси, които спират в града на път или на връщане от Истанбул или морските курорти, посе-
щават Селимие джамия и пазаруват сувенири и прах за пране. Тя е отграничена и като
чужд
спомен
за далечно присъствие на българи в Одрин – посещение на българските църкви,
име на българска махала в старата част на града, паметници, свързани с общата история.
В заключение, може да се каже, че някогашният център – Одрин – днес е град с мо-
билно население, което пребивава „тук”, гради култура и цивилизации и се придвижва към
други символни центрове. Но Одрин е и градът, който привлича новите мигранти, защото
е част от Балканите. Именно балканските преселници в голяма степен конструират града в
последните 20 години. Всеки жител има спомен, че родителите или прадедите му са дошли
от някъде – България, Гърция, бивша Югославия. Повечето от преселванията от 90-те години
са еднопосочни и са свързани с трайно установяване в града, с включване в нови социални
мрежи и с разширяване на вече съществуващите през границите.
Местата, в които се настаняват новодошлите, са нови квартали, без история и без ис-
торически наслоявания, което пък прави възможно не само адаптиране на новата градска
култура към старата, но и задаване на общи смисли и символни форми, които организират
живота в тези градски пространства. Насищане на централните места на Одрин с нови смисли
се случва и след улесненото преминаване на границата от българските туристи и взаимното
откриване на общото споделено и разделено пространство на Тракия. Но градът е„гостопри-
емен” към новите мигранти от Балканите и поради възможността те да се включат във вече
изградените социални мрежи и общности, което улеснява преминаването на границите.
Литература
Бокова, И. 2003.
„Подвижният човек” – в мрежата от топоси. – В: Бочков, Пл. (съст.).
Антропологични изследвания. Т. 4. София, НБУ/ИК„Яр”, 78–96.
Бочков, П. 2002.
„Родината” в дискурса на сравнението. – В: Елчинова, М. (съст.). Ан-
тропологични изследвания. Т. 3. София, НБУ, 57–76.
Бочков, П. 2004.
Българските турци, изселници в Измир – идентичност, адаптация и
мрежи на солидарност. – В: Лазова, Ц. (съст.). Антропологични изследвания. Т. 5. София, НБУ,
175–190.
Бурдийо, П. 1997.
Практическият разум. Върху теорията за дейността. София, Крити-
28 Караагач е един от престижните квартали на града, който се намира от другата страна на Марица. В
момента там е намира Ректоратът на Тракийския университет и паметникът на Лозанското споразумение.