Page 9 - MIGRATION

Basic HTML Version

7
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Одрин, църквата „Св.св. Константин и Елена”,
6 май 2012 г.
методологическо наблюдение, дискурс-анализ (медиен, политически, идеологически и др.),
анализ на случаи (case studies), методиката на джендър изследванията и др. Обичайна прак-
тика е повторното връщане на терен, неколкократните наблюдения на определени събития.
Стремежът е към насищане на информацията с цел създаване на добра основа за анализ и
репрезентативност.
Още със стартирането на проекта изследователският екип се включи в широка меж-
дународна изследователска мрежа по проект на COST IS0803 „Remaking Eastern Borders in
Europe“, което е добра възможност за проверка на хипотези, методология, както и за попу-
ляризиране на резултати от изследователската работа.
теренните проучвания откроиха важността на въпроса за
категоризацията и тер-
минологията
и са основа за преосмисляне на номинации и категории (мигрант, изселник,
граница, гражданство, етничност). Подходящ пример е назоваването на изследваните общ-
ности, при което екипът ползва официалния публичен дискурс. теренното проучване открои
нееднозначно отношение на турците с произход от България, заселени в Република турция,
спрямо категориите, с които ги описва обществото (и българското, и турското). Неприема-
нето на думата „изселници” е свързано с презумцията, че отграничаването предполага ня-
каква степен на снижаване на социалния статус. в други ситуации именуването„изселници”
се възприема като положително и се тълкува като знак за интерес на българското общество
и държава към тази група мигранти. Сходна е ситуацията с назоваването на другата изслед-
вана група. въпреки че статут „бежанци” имат прогонените от родните места българи през
1913 г., названието се утвърждава като общо за преселниците от Южна тракия по време на
различните миграционни вълни и представители на общността не приемат да бъдат назова-
вани„изселници”.
Терени и проблеми
Подразбиращ е изборът на терени на изследване, които представят селища в близост
до политическата граница между България и турция. За постигане на изследователските за-
дачи се наложи да разгърнем наблюденията
си в различни по тип и мащаб селища в Бъл-
гария и турция, да преосмислим значимост-
та на т. нар. множествен терен (multi-sites
fieldwork, G. Marcus), което увеличи дела на
емпиричните изследвания. Умножаването
на местата на наблюдение дава възмож-
ност за прилагане на сравнителен подход,
усилва репрезентативността на събраните
данни и документирани тенденции и раз-
ширява обхвата на наблюденията по посока
на разнообразни практики и процеси сред
представителите на изследваните групи.