Page 89 - MIGRATION

Basic HTML Version

87
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Тук ще бъдат изведени само няколко основни акцента в отговорите на младите хора,
които са свързани с начините на възприемане на България в Одрин през пространствата
26
и
границата. Всички участници в изследването са студенти в един и същи университет, повече-
то определят себе си предимно като средна класа, всички имат подобни нагласи за живота
си в бъдеще. Това, което различава посоченото поколение от другите студенти (тези, които
учат в подготвителна година български език, и тези, които учат такава специалност в Тракий-
ския университет), е, че България е „наследен капитал”
27
за едните и залог за увеличаване
на собствения капитал за другите. От тази гледна точка има разлики в конструиране на об-
разите на България от двете групи. За децата на изселниците това са предимно държавните
граници и специално Контролно-пропускателният пункт Капъкуле, който е най-близо. Този
резултат от анкетирането е интересен като представа за хора, които, на пръв поглед, без-
проблемно преминават границите – повечето от тях имат двойно гражданство и, съответно
– два паспорта, т.е. нямат нужда от визи. При останалите студенти – точно обратното, там
не се появи отговор „граница”, както очаквахме, а бяха изброявани места в Одрин, които по
принцип са туристически обекти и са посещавани от всички, пристигащи в града. В известен
смисъл тези студенти нямат чувствителност за границата – или поне не такава, каквато имат
първата група, защото не са я преминавали или поне не я преминават често.
Друг фактор, който определя начина, по който студентите чрез отговорите си„правят”
тази своеобразна „българска топография”, е, че те също не са от града и е нормално да имат
опита на чуждия и туриста – т.е. да познават по-добре живота в централните публични град-
ски места, а не живота в кварталите. Те нямат чувствителност за другия като „всекидневния
наш”,„комшията”, а мислят в стереотипите на
локалното
(според одринчанина българите ид-
ват тук да пазаруват и се трупат около джамията) или на
националното
– музеят, историята,
паметниците на героите от войните, в които двете държави обикновено са врагове.
Сред списъка с места в Одрин, които студентите свързват с България, са: църквите
„Св. Георги”и„Св.св. Константин и Елена”, Българският културен център, Тракийският универ-
ситет, Българското консулство, Селимие джамия, Паметникът на жертвите на балканските
войни, Музеят на здравето, Центърът на града.
Следващият въпрос е уточняващ спрямо първия и има за цел да насочи вниманието
на студентите към пространствата, където те са срещнали или биха могли да срещнат в Од-
рин българи, а именно:
„Ако трябва да сте туристически гид на български туристи в Од-
рин, на кое място първо ще ги заведете?”
Отговорите са следните: Селимие Джамия – 100%,
Караагач, Университета, Марица, Църквата, Чаршията, Музей на здравето, Старата джамия,
Паметник на жертвите от Балканските войни,
„за това, за което няма да се сетим в ежеднев-
ния си живот, но това, което прави Одрин – историческите места”.
След този въпрос помолихме студентите да напишат другите три места, на които биха
завели българските туристи. Отговорите са почти същите – Селимие джамия е най-много-
26 Цялостен анализ на резултатите е направен в аналитичните доклади на Стойка Пенкова и Меглена
Златкова в архива на проекта и в Златкова, Пенкова 2011; Златкова, Пенкова 2012.
27 Основна теоретична рамка в използването на понятията за капитал и противоречия на наследството е
тази на Пиер Бурдийо.