Page 88 - MIGRATION

Basic HTML Version

86
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
следващите поколения не съществуват.
Мобилният човек поставя под въпрос начина на осмисляне на границата и мястото
именно поради преминаването през различни жизнени светове и социални пространства и
нуждата от дефиниране на локалности. Въпреки условността на границите, индивидът вина-
ги е поставен в ситуация да дефинира локуса като част от неговата идентификация
24
. Вместо
обобщение тук ще цитирам разказа на една от нашите събеседнички в Одрин – Е. Г., която
работи като личен лекар в един от новите квартали и е председател на Дружеството за кул-
тура и солидарност на балканските турци„Тракия” в града.
Е. Г
.: „Ами аз от 74-та година съм в Айтос. Родена съм в Кърджали. Мемлекет много, бе, мемлекет – кол-
кото искаш. Мене като ме питам, казвам – какво да кажа – и в Бургас, и в Кърджали, във Варна съм учила ме-
дицина, живяла съм и в Силистра, тука (в Турция, бел. м. М. З.) съм живяла на няколко места... мемлекет много.
Борис Манчу има една песен – като го питат кой ти е мемлекетът, той казва: „Светът е моят мемлекет”.
Но аз, може и от моя характер да е, свикнала съм си с езика, даже, тя дъщеря ми по този Facebook нали
се пише кой откъде е. Мемлекет се пише. И ми вика: „Какво да пиша на мемлекет?” И ме пита: „Аз съм родена в
Анкара, оттам ли да се пиша?” И аз
ѝ
викам: „Ти си родена там, ама не си от там”. И тя: „Ами Едирне ли?” Викам:
„Ами пиши Едирне”. И тя: „Да, ама аз нали съм от България?”Викам: „Ами пиши и България”. И тя вика: „Ами аз не
мога да пиша всичките”.
Градът до границата през погледа на мобилните млади хора
Как Одрин се вижда от младите хора (децата на преселниците от Балканите и сту-
дентите, които са избрали да учат български език или като езикова подготовка, за да учат
в България) – това беше една част от изследването сред млади хора, студенти в Тракийския
университет в града. Бяха проведени около 100 структурирани интервюта и попълване на
анкети, от които тук ще бъдат представени само няколко обобщени резултати.
Целта на изследването ни беше да сравним по какъв начин младите хора се интегри-
рат и социализират в градските пространства на Одрин в отношенията им към границата с
България
25
.
Конструираната от нас група: „второто поколение – децата на мигрантите или поколе-
нието на 20-годишните”, по обективни критерии по нищо не се отличава от връстниците си в
турското общество. С цел отграничаване на различията в отношението към границата и Бъл-
гария, правим условно разделение между поколението на 30-годишните и поколението на
20-годишните към момента на изследването ни. За „поколението на 30-годишните” връзката
с България е връзка със страната, където те имат свой собствен житейски опит. За разлика от
тях, за децата от „второто поколение”, родени в Турция (около 1989 г.), които ние наричаме
„поколението на 20–годишните”
, България е по-скоро символен топос, чужд спомен – на
родителите им, на роднините им. Те не владеят български език, но по различни причини.
Докато при поколението на 30-годишните българският език е забравен поради стремежа за
интеграция и социализация, то поколението на 20-годишните никога не го е говорило.
24 „Баща ми казва: „Там, където си переш дрехите под слънцето – там ти е мемлекетът”. Из интервю с Б. А.,
журналист, жител на Одрин, наследник на преселници от България.
25 По-пълно представяне на резултатите от това изследване е направено в Златкова, Пенкова 2011;
Златкова, Пенкова 2012.