Page 86 - MIGRATION

Basic HTML Version

84
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Физически пространства и социални граници – обживяване на града
Биографични стратегии на мигрантите от България
При последната най-масова изселническа вълна от България към Турция през 1989–
1990 г. голяма част от хората са насочени от турската държава към населени места, където да
получат първоначални помощи за живеене и работни места
20
. Масовият случай на жилищно
настаняване на заселилите се от България турци през 1989–1990 г. е в апартаменти в специ-
ално построени за тях жилищни блокове в квартал„Шюкрю паша”.
Преселниците все още са разпознаваеми от местните хора със стремежа си да си по-
строят собствени жилища. Най-често срещаният вариант на биографична стратегия след
преселването в Турция – разказвана и от мигрантите от България, и от местните хора – е,
че цялото семейство започва да работи и много бързо изплащат първия апартамент и се
включват в кооперация за втори и трети имот.
Принципът на кооперирането е разпространен при строежа на жилища в Турция – ня-
колко семейства събират капитал и наемат фирма, която да изпълни сградата. За разлика от
други места в страната, където има големи изселнически квартали (например Бурса, Измир,
Истанбул и т.н.), в Одрин няма практика мигрантите от България да се кооперират помеж-
ду си, така че в момента повечето семейства са дислоцирани в различни сгради в новата
част на града. Тъй като Одрин е по-скоро притегателен център за мигранти с образование и
квалификация, преселниците от България попадат в средната класа на турското общество,
които и пространствено са разположени в престижните райони на града. Събеседниците
ни споделят, че по-скоро избират своите съседи, които са местни хора, в зависимост от това
какъв архитектурен проект е най-приемлив за тях и дали има места да се включат в него, от-
колкото да чакат удобни условия за множество семейства да започнат свой. В Одрин все още
няма стремеж за поддържане на социалната мрежа сред изселниците чрез пространствена
близост в жилищните зони. Закупените апартаменти в„изселническите къщи”, които са били
техен дом в първите години след имиграцията им в Турция, в момента са или продадени, или
там живеят по-възрастните членове на семейството (родителите), или се дават под наем на
хора от по-ниските слоеве на турското общество
21
.
Може да се каже, че за повече от двадесет години след 1989 г. в менталната картогра-
фия на града Одрин се вписва и пази споменът за заселването на последната по-голяма ком-
пактна група хора от България и Балканите, поради тяхното идентифициране чрез опреде-
лен квартал –„квартала на преселниците”. Животът в квартала за повечето хора е бил живот
в тотална социална общност и начин на интеграция в новото общество, защото най-близките
социални връзки са със съседите. Децата са записвани в кварталното училище
22
, чрез което
20 За жилищните политики и социалните практики по заселване на градски пространства от българските
изселници в Турция вж. Маева 2006., Мемоглу-Сюлейманоглу 2010.
21 „Тук сега повече живеят пияници, хора, които не могат да плащат големи наеми. Социално слаби. Тези,
които работят и са добри хора, имат по 1–2–3 от този тип къщи. Гьочмените ги дават под наем тези апартаменти.
Те са техни собствени жилища, но семействата им не живеят в тях. Дават ги под наем на такива хора…”. Из
интервю с Р. К., директор на училище в квартала, проведено през април 2010 г.
22 По принцип, изборът на училище от родителите е ограничен от местоживеенето. Те могат да изберат
или най-близкото държавно училище, или частно училище, таксата, за което, обаче е доста висока и за
новопристигнали мигранти е трудно да си я позволят.