Page 85 - MIGRATION

Basic HTML Version

83
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
мия и други известни паметници в града и страната –
бел. м М. З.
)
искал да купи това място, където е Селимие
джами. Там имало само насадено лале. И искал да купи там. И имало една стара и много лоша баба и не искала
да даде (
градината си с лалета –
бел. м. М. З.). Викат: “Иска пашата тука да направи голяма джамия”. И вика ба-
бата: „Ами виж какво има тука много красиви лалета, как да дам?”... И голям зор. И зат`ва – лале. И Синан, лале
и баба. И горе има един паметник на Бабата. Там (в новия квартал – Шюкрю паша – бел. м. М. З.) има един парк
със вода нещо...”.
Освен чрез усвояване на символните форми и механизмите на колективната памет,
градското пространство се обживява и чрез индивидуалния опит на жителите, което е част
от социализацията и обучението в гражданство
18
. Администрирането на градските прос-
транства чрез различни политики има за цел не да поставя граници, а да предоставя отворе-
но поле за взаимодействие на различията във физическата рамка на града и на квартала. Но
границите се конструират чрез културни модели и форми на осмисляне на пространството,
чрез пренасянето на спомените от мястото на раждане в новата среда.
Новият Одрин, изграден след 70-те години на ХХ в., представя и визията на модерно-
то турско общество за градско живеене в рамките на държавата. Новопостроените четири
нови квартала (
yeni mahalesi
)
19
са структурирани като квартали на средната класа – държав-
ни служители и чиновници, работници, хора, занимаващи се с частен бизнес, интелигенция,
повечето от които са мигранти (вътрешно-градска, вътрешна за страната и извън страната
миграция). Одрин като град дълго време не е предлагал желани възможности за заселване
на големи групи от хора, защото не е развивал индустрия, която да предложи работни места.
Много от хората, живеещи в града, работят в близкия индустриален център Чорлу.
Това, което прави града
„значим”
за хората, идващи от Балканите, е именно близостта
на границата, множеството имигранти, сред които новодошлите, се чувстват „свои”. Според
повечето ни събеседници, това, което може да се каже за „одринчаните”, е, че почти всеки
има спомен за преселването на дедите му някъде от Балканите. Ако застанем на позицията
на движещите се хора, можем да видим амбивалентността на Одрин като граничен. От една
страна, той се възприема като малък град, има усещане за застой и намаляване на възмож-
ностите за добър живот от хората от вътрешността на страната. В този смисъл границата е
предел, край
, непреодолима, поради визовия режим, а отвъд нея е непозната държава с
различна култура. От друга страна, за мигрантите това е и
желаната
граница – тази, която
е близо до мястото, където съм роден и където все още живеят родителите ми и роднините
ми и където мога да се завръщам често. От тази гледна точка, Одрин е град на завръщанията,
поради променената политическа обстановка и по-голямата пропускливост на границата.
18 За някои форми на обучение в гражданство чрез обживяване на ново градско място в български
контекст вж. Златкова 2003.
19 Така наречените„Нови квартали” или„Новият Одрин” са„Фатих”, „Мимар Синан паша”, „Мурад”, „Шюкрю
паша”. Тъй като хората във„Фатих” (най-стария и„Шюкрю паша” – най-новия квартал) са станали много на брой,
възможно е скоро да бъдат разделени по на още два квартала. Те се намират между Д100 и ТЕМ (наименования
на големи пътни артерии), в площта между които може да се направят още четири квартала.