Page 84 - MIGRATION

Basic HTML Version

82
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
извършва социалната адаптация. това е особеното на тази махала”
16
.
Начините, които градската управа намира, за да обедини всички тези хора, са проек-
ти, които са насочени към включване под различни форми не само в живота на квартала, но
и в създаването на общите пространства – засаждане на дървета и озеленяване, помощ на
училищата, инициативи на множество женски дружества, свързани с благотворителност или
придобиване на умения и квалификации. Общите дейности конструират и общи простран-
ства чрез проекти, които се предлагат на валийството за одобрение и финансиране.
Самият квартал няма собствени празници, но общината изнася там значителна част
от събитията, свързани с честване на Седмицата на младежта и детето в края на април. в
близост до блоковете на първите преселници от България, се намира училище „75 години
от основаването на Република турция”, в което екипът ни имаше възможност да участва в
седмичните събития и празнуването на самия Празник на детето – 23 април 2010 г. в това
училище са учили децата на изселниците от България през 90-те години, а в момента там
учат и внуците – третото поколение, родени в Одрин. Някои от учителите, с които имахме
възможност да се срещнем, са дошли от България, а и самото училище има шефство с бъл-
гарски училища. Като аргумент за значимостта на това училище за Одрин беше изтъкнат и
фактът, че учениците са с висок успех.
И. Т.
Няма традицията всяка махала да си има празник. Нямаме специален празник. там, където са нови-
те квартали, е по-лесно да се правят проекти, а в старите квартали е по-трудно. там, където има училище и обра-
зовани хора, е лесно да се осъществи проект. това е лесно и в новозаселените места. в историческата част на
града е по-трудно. Например, преди 23 април решихме да направим празник ,,Посаждане на дървета”. Според
възможностите на българските (на децата, които идват по програми за обмен от България –
бел. пр. М. Д
.) и тур-
ските семейства, казахме на децата,
че ще посадят по едно дърво, за да имат нещо в Одрин, заради което
да се връщат и да идват да си го наглеждат
(
подч. м. М. З.
) така се чувстват съпричастни. избрахме една зеле-
на площ за гора и взехме разрешение от валията. това е най-малкият
признак на сближаване. Друг път избираме едно училище и изработ-
ваме нещо, което лесно може да се види – табла за отличниците, заку-
пуване на уред. така лека–полека се правят нещата. това можем да го
споделим с идващите от други места”.
и тъй като животът на квартала се определя и от
символните форми, които ориентират живеенето в него
„тук” и„сега”, в района на тези първи жилища на преселни-
ците е построен и паметникът на„Бабата с лалетата”– един
от символите на Одрин, свързан с една от градските леген-
ди, чрез която децата се социализират и идентифицират с
пространството на града. Цитатът за „одринската градска
легенда” за„бабата с лалетата”, е от интервю с е:
17
Е.
Да-а, защото Мимар Синан
(архитектът на Селимие джа-
16 из интервю с ирфан тасмалъ. Превод на български език – Маргарита Добрева.
17 е., 18-годишна, към 2009 г. е. е дете на изселници от България. е. говори български език и учи в
подготвителен курс по български език в тракийския университет, за да продължи образованието си по
медицина в България. тя беше помолена да направи ментална карта на града и разказът се появи, когато тя
чертаеше и описваше новите квартали на Одрин, където според нея живеят хората от България.
Паметникът на ,,Бабата с лалетата”.
Сн. М. Добрева