Page 80 - MIGRATION

Basic HTML Version

78
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
официални и устни за повечето балкански градове. Според едно от най-добрите съпостави-
телни изследвания на градовете на Балканите – „Балканският град ХV–ХIХ в.” (Тодоров 1972),
Османската империя задава градския модел на живеене чрез организацията на селищата от
гледна точка на религиозни и етнически форми на съжителство, които дават основания да се
изведе общ градски модел. Емпиричните описания на пътешествениците, преминали през
Балканите, също акцентират върху разпознаваемостта/непознаваемостта на градовете – и
като инфраструктура и организация на пространствата, и като разнообразно население, и
като социални и културни дейности в тях.
Някои от акцентите в представянето на града от специалиста по градска история и
градски материални форми, бяха поставени върху конструирането на Одрин именно като
многопластово място, построено и обитавано от множество народи и общности. Първото
селище е възникнало около реката Тунджа. Населявано от различни жители, то е наследя-
вано и наследяващо предишните цивилизационни модели, като всяко следващо население
привнася своя специфика на града. Това, което е обединяваща линия на подобни разкази, е,
че Одрин винаги е бил градски център
9
.
Османският град наследява византийския, който е с квадратна градска структура,
ограден от крепостна стена с четири кули. В днешния град все още могат да се видят ос-
танките и оригиналните градивни материали от този период и една от тези кули, наречена
„македонска”. Сегашната закрита (
капълъ
) чаршия„Али паша“ е паралелна на стените на гра-
да. През 1361 г. мюсюлманите сключили „джентълменско споразумение“ и позволили и на
немюсюлмански общности да живеят в укрепения град. Това споразумение е важало до 1942
г. (периода до Втората световна война). Икономическият живот е бил извън стените на града
и през 1430 г. в близост до многокуполната джамия е бил построен безистенът. В източната и
западната част са били разположени жилищните квартали, които били разрушени през 70-те
години на ХХ в.
Процесът на разрушаването на старата градска структура на Одрин става особено
интензивен след 60-те години, от една страна, като резултат от промените, характеризиращи
следвоенния период като следствие от споразумението от 1942 г. за размяна на население-
то, а от друга, от нуждите на турското общество от друг тип селищна организация, свързани
с реформите в страната
10
. Тези политически събития променят и състава на градското насе-
ление – градските жители на Одрин емигрират към Истанбул и другите по-големи индустри-
ални центрове в страната или в чужбина, а в Одрин се заселват нови хора.
Политическата граница между България, Турция и Гърция, конструира Одрин като
турски град, който изпраща население и посреща нови заселници, предимно от югоизточна-
та част на страната и от Балканите. След 60-те години, Одрин се развива като град с две лица
– старият град и новият град. В градската антропология и социология има описани най-общо
9 За сравнение вж. официалните исторически наративи за Пловдив, Солун, Атина, Белград, София,
Истанбул и пр.
10 „През 50-те – 80-те години на ХХ в., силно пострадал от земетресението през 1953 г., Одрин не привлича
вниманието на партиите, управляващи Република Турция. Градът дълго време не е основно място, към което се
прилага мотото ,,Да усвоим постиженията на съвременната цивилизация” (Gül 2009:7, 73. Цитирано по Добрева
2012).