Page 8 - MIGRATION

Basic HTML Version

6
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Границата
е важен методологически инструмент, който обедини интересите на раз-
личните специалисти при проучване на ефектите от политически, социални и културни про-
мени. Основните понятия, заложени в проекта,
наследство
и
идентичност
, се инструмен-
тализират чрез
границата
, което позволява да се изработят съпоставими изследователски
методологии. Рефлексивният поглед към националната граница се опитва да обхване както
бягството, изселването, емигрирането, така и преминаването обратно, завръщането, поста-
вено в политическия и културен контекст на настоящето, на ХХI в. Наличието на политическа
граница предопределя осмислянето на миграциите през понятията „национални терито-
рии”, „национални общности”, „национални култури”. Границата се изследва като символни
репрезентации и всекидневни практики, като пространство и време, чрез конкретните
ѝ
из-
мерения и преодоляването
ѝ
: ментално (посредством механизмите на паметта и ритуалите),
и физически – чрез движенията на наследниците (екскурзии и посещения до родните места,
издирване на архиви за имотите на дедите, „завръщане”на поколенията в родините на деди-
те и пр.).
Културните наследства
се интерпретират като динамични феномени, като ценнос-
ти, които се формират, легитимират и трансформират по различен начин в зависимост от
променящия се социално-исторически контекст. Чрез наследяването миналото, което сме
осъзнали като важно за нас, се вписва в съвременността. То може да се съпреживява и на-
правлява, за да създава връзки между общности и култури, между култури и територии. Ос-
новен в изследването е синхронният подход и засиленото внимание към начините на интер-
претация на наследството днес. Диахронният поглед се използва, за да се очертае по-плътно
контекстът на анализираните явления.
Като се опира на позицията, че наследството конструира общности и мрежи, задава
колективни и индивидуални идентичности, екипът се опитва да установи и осмислимрежите,
в които се обменят (предават – наследяват) символни капитали и по този начин се формули-
рат социални позиции, конструират се формални и неформални институции и пространства,
в които взаимодействат локално, национално, трансгранично. Подходящ се оказва подхо-
дът на Бурдийо към„противоречията на наследството” при изследване на някои от неговите
употреби на институционално и личностно ниво. Интерес за екипа представят и политиче-
ските употреби на наследството. В тази посока по обективни причини изследователите имат
по-широки наблюдения за реалностите в България.
Идентичността
се разбира като динамична имногопластова структура, която същест-
вува в плана на субективното време. Тя се изследва в различни проявления на самопред-
ставяне и определяне от „другите” в ситуации на взаимодействие, във взаимоотношенията
между съществуващи стереотипни образи и начините на нейното изразяване от различни
видове дискурси – официални, политически, идеологически, всекидневни.
В своята работа екипът използва и прилага разнообразни
методи:
наблюдение на
културни събития, на всекидневен живот, на обживяване на градски пространства, в това
число и включени наблюдения; дълбочинни автобиографични интервюта, полуструктурира-
ни и структурирани интервюта; стандартизирани анкети; фокус групи; ментални карти; eтно-