Page 79 - MIGRATION

Basic HTML Version

77
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
засилва след 1989 г. и най-вече след началото на ХIХ в., поради развитие на политическите
отношения между двете страни и улесняване на физическото преодоляване на границата.
Това „наше” пространство е дефинирано чрез места на града, които са част от менталната
топография и чрез която той се представя в българската национална символна картография:
„спомените за…”, „българските следи”, „българските места”. Разбира се, при налагане на двата
типа ментални карти – тези на жителите на Одрин и тези на посетителите, символните па-
метни картографии не съвпадат, но има политическа толерантност към изразяване на иден-
тичност чрез реставриране на религиозни топоси – църквата „Свети Георги” и храма „Св.св.
Константин и Елена”, както и улесняването на туристическите посещения на тези места
5
. Тук
няма да се спираме на проблема
6
за начините, по които се обживяват тези места в Одрин
от другата група – наследниците на „тракийските българи” – чрез празничен календар, ри-
туацизация на паметта и туристически екскурзии. Освен храмовете, българите посещават
някои от централните градски места – закрития пазар Али паша, Селимие джамия, както и
търговски обекти.
Българските следи в Одрин като обживени места и пространства на преселниците
от България в Турция са другата линия, по която се изследва този проблем. Въпреки че при
смяна на мястото на живеене мигрантите от първото поколение попадат в нова среда и не
винаги имат възможност да изберат квартала, работното място, училището, в което да учат
децата, след двайсет години тези топоси са вече ясно изразени и заявени.
Одрин – градът на мигрантите
„Преселниците са споменът от изгубените територии”
Кемал Ататюрк
Граничността на Одрин, пъстротата на градското наследство, утаено в градската
структура на османския град – чрез кварталите-махали, съдържа идеята за космополити-
зъм, за културно разнообразие и съществуването на„етичен код” за съвместно съжителство
в града, по определението на един от нашите събеседници
7
. От космополитен град с разно-
образни етнични и религиозни общности и естествен център на цeлостта, наречена Тракия,
Одрин – градът на джамиите, църквите и синагогите
8
– се хомогенизира от националната
държава и след Балканските войни остава основно мюсюлмански град.
Историческият дискурс за Одрин конструира наратив, подобен на разказите –
5 За картографирането на българските туристически места в гр. Одрин, вж. по-подробно Вуков, Гергова
2010.
6 За„българските следи”в Одрин и практиките и ритуалите за„завръщане по родните места”вж. Райчева
2011 и Рашкова 2011.
7 Проф. д-р Невзат Илхан – архитект и преподавател по история на изкуството в Тракийски университет,
експерт в множество проекти за реставрация и опазване на историческите паметници, градските места
и историческите пластове. Интервюто беше проведено през месец май 2009 г. в присъствието на целия
изследователски екип.
8 За структурата на османския град Одрин, вж. Добрева 2012.