Page 78 - MIGRATION

Basic HTML Version

76
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Ако приемем хипотезата, че всяко общество проектира себе си и своите ценности в
градовете си, в началото можем да поставим въпроса по какъв начин двете общества – бъл-
гарското и турското –„въобразяват”моделите си за задаване на идентичност, чрез начините,
по които обживяват и конструират градските пространства. И тъй като този въпрос е много
обширен и предполага друго изследване, контекстът ще бъде стеснен до няколко случая на
преходи – конструиране на града от два типа мигранти – на заселилите се тук и изселилите
се оттук, завръщащи се чрез техните наследници. По-широки аспекти на този въпрос са: как
турското общество оформя Одрин чрез различни градоустройствени дейности и политики
на конструиране на памет и как българското общество„въобразява”
3
града през спомена за
„тракийските българи” и войните и го обживява чрез туристическите потоци в последните
десетилетия.
В текста няма да се следва този подход, защото той предполага доминиране на глед-
ната точка на две национални общности и териториализация на идеята за държава, какъв-
то тип анализ е обект на друго изследване. Тъй като се заема интеракционистка позиция,
предполагаща субективно преживяване на времето и пространството (Althabe 1983), тук се
представят няколко казуса от теренните ни проучвания в гр. Одрин в периода 2009–2011 г.
Този подход предполага инструментализиране на границата, която помага да се артикулират
различията, приликите, сравнението, маркерите „тук” и„там”, „нашето”, знанието за „другото”,
от една страна, и опитът на мигрантите през биографичното обживяване на града. От друга
страна, се изследват невидимите (социални) граници чрез избора или липсата на такъв на
място за живеене, създаването на дом, усвояването на градските места и пространства, чрез
всекидневни дейности в различни социални позиции и изразяване на идентичности.
За да се навлезе в града, първо се застава на (държавната) граница, защото изследо-
вателската ни хипотеза беше, че точно границата втвърдява идентичностите на уседналите
хора или пък прави видими движещите се хора. От тази гледна точка интересът е насочен
към различните групи, които се идентифицират чрез изселване-заселване в Одрин, или за
които е значимо да са от Балканите – това са турците, българите мюсюлмани и ромите
4
от
България, заселвали се на няколко вълни в Турция и българите, които са напуснали Одрин
най-вече до Първата световна война.
Политическата граница между двете държави, поставена от международни споразу-
мения, разделя две територии, които винаги са се въобразявали като единни от общностите,
които ги обитават. Одрин се мисли като център на историческия регион Тракия, но се пре-
връща в периферия и неговото значение за Република Турция намалява за сметка за новите
властови центрове – Анкара и Истанбул. Именно границата дефинира развитието на града
като сравнително малък (в момента официалният брой е 136 000 души), с намаляващо насе-
ление и роля за националното пространство на Турция.
От друга страна, българският националистичен дискурс в неговите различни вари-
анти през ХХ в. конструира Одрин като част от „нашето пространство”. Това конструиране се
3 По модела на„въобразените общности” на Бенедикт Андерсън (Андерсън 1998).
4 Поради ограничения във времето на теренните проучвания и рамката на изследователския проект, тук
не се представят резултати от групите на българите мюсюлмани и ромите.