Page 77 - MIGRATION

Basic HTML Version

75
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Градът и границите: пространства на миграции
Меглена Златкова
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”
Едирне, Одрин, Адрианополис – имена на едно и също селище, в което различни на-
ционални общности разпознават„своя град”. Съвременният Одрин, обаче, е загубил структу-
рата си на„балкански град” с махали-квартали на различни етнични общности. От централен
за Османската империята Одрин става граничен град след 1923 г., което го поставя в нерав-
ностойно положение за развитието му като градски център в границите на националната
територия на модерната Република Турция. Настоящият текст представя Одрин като град на
обживени пространства, като въобразен, като наследен и като наследяем от гледна точка на
преминаванията през/на българо-турската граница.
Подходите към изследването на един град могат да бъдат поне два – през дискурсите
на мнозинството и през дискурсите на малцинствата. Но, ако застанем на границата, можем
да видим града като пространства на миграции, каквато беше една от задачите ни в про-
екта
„Изселници и мигранти от двете страни на българо-турската граница: наследство,
идентичност, интеркултурни взаимодействия”.
Рамката, в която попададат изследова-
телските проблеми, свързани с градовете и селищата от пограничните райони, е изградена
около основните концептуални акценти и специфичната интердисциплинарност на екипа
1
.
Този контекст налага проблематизиране на границата чрез преосмисляне на концепциите за
„наследство”
и
„идентичност”
при изследване на миграциите и градските пространства
2
.
Наследството е мислено чрез колективни и индивидуални стратегии на наследяване, инсти-
туционализиране, а оттам и създаване на формални и неформални институции, асоциации
и практики по институционализиране, както и чрез употребите на това наследство – за из-
граждане на идентичности, създаване на памет, политическите му употреби, създаване на
разкази и практики на спомняне.
Идентичностите
се изразяват по различни начини и чрез различни аспекти в различ-
ните пространства. За да изследваме пространствените измерения, ние проучваме кои са тези
територии на циркулация на общи и взаимнопризнати капитали, както и начините, по които те
се конвертират – например културен в икономически, социален в политически и т.н. Именно
тези стратегии на обмен позволяват да бъдат изследвани измеренията на границата, нейното
непрекъснато преодоляване чрез ментални (времеви) трансгресии: чрез механизмите на па-
метта и ритуалите по легитимиране или отхвърляне на спомени; и пространствени: чрез дви-
женията на наследниците и усвояване на пространствата и насищането им със смисъл.
1 Екипът е съставен от фолклористи, антрополози, етнолози, етномузиколози и социолози.
Изследователските резултати, представени по-надолу в текста, се основават на съвместната ни теренна работа
и интелектуално взаимодействие със Стойка Пенкова и Маргарита Добрева, като втората помогна не само с
превод, но и с експертните си мнения на специалист по османска история и култура.
2 По-подробно за теоретичните основания на изследването ни със Стойка Пенкова вж. в Златкова,
Пенкова: 2011; Златкова, Пенкова 2012).