Page 72 - MIGRATION

Basic HTML Version

70
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
българи”: следователно –„ще-стана-нестинар”
16
) – все интереси, които са подчинени на кон-
кретната практическа цел да се наследи„тракийското наследство”и които на практика беле-
жат всяка нова фаза в изграждането на биографичното illusio.
Кои са позициите на К. М.?
„талантливо дете”,
което първата изпълнителка на странджански народни песни
открива и„взема под крилото си”– така, както нея„са я открили тракийците на времето” (срв.
интервюто със З. С.);
„най-младият нестинар в България”
– влиза в огъня за първи път на 14 години и
играе само по време на игрите в с. Българи – като „истинските нестинари”, а не онези, които
„правят панаир” – следователно има няколко филма за него, интервюта в радиото и телеви-
зията, в които той се противи срещу превръщането на една ритуална практика в нещо, от
което се печели; опитва се да изпълнява „чистия и истински” ритуал; като резултат – всеки в
района го познава и се увлича от неговата харизма;
„най-младият църковен настоятел в България”
– увлича със себе си своите при-
ятели и съученици и заедно учредяват младежко настоятелство на църквата в с. Бродилово.
Включват се в дейностите по почистване, по ремонт на оградата и на двора; събират пари за
цялостен ремонт на църквата, но от 2010 г. общината забранява тяхната любителска дейност
и се заема сама с ремонта;
„най-младият председател на младежко тракийско дружество в България”
за да бъде учредено дружеството и да бъде избран на този пост, се изисква разрешение от
училище и справка за неговия успех. Всички го подкрепят – от съ-учредителите на дружество-
то, които са негови приятели, през директорката на училището и неговата класна, до предсе-
дателя на бургаското тракийско дружество и неговите съседи, съселяни и съграждани.
Всичко това е в основата на
оправдаване на очакванията на онези, които даряват
наследство и които очакват наследникът да го приеме
: певицата З. С., пенсионерският
клуб в селото, ръководителите на дружествата по места, учителите, засвидетелствали своя-
та подкрепа с изненадващото присъствие на абитуриентския му бал, който се превръща в
празник на селото, старите нестинари, от които се учи, общинската администрация и т.н.
Мога да обобщя, че
К. М. приема наследството и ответно дарява своите дарители
с успешно наследяване, превръщайки се в – както го наричам – ‘100 процентов’ наслед-
ник на „тракийските българи” и в нещо като поредната „запазена марка” на Царево,
която се показва навсякъде, където и когато трябва да се заяви това наследство.
Той е
разпознат и признат като такъв – както от агентите в конкретните полета (съ-мишленици или
контраагенти), така и от агентите, заемащи позиции във властовото поле и от онези, с които
споделя общо социално пространство.
16 Трябва да се удържа, че всички тези “следователно” не се изказват, а се предполагат ентимематично
(т.е. дорефлексивно) и се явяват форма на практикологическо извеждане на конкретни стратегически действия
от страна на агента („да-стана-нестинар”, „да-уча-фолклор” и т.н.). Ето защо настоявам и въвеждам в анализа си
принципа на
стратегиите
, т.е. „практическият усет… като практическо владеене на логиката или на вътрешно
присъщата на играта необходимост” (Бурдийо 1993: 65). Стратегиите са продукт на практическия усет и
следователно не се подчиняват на „безсъзнателна програма”, нито на „съзнателно и рационално пресмятане”,
а на една
правилност
. Правилото е втвърдено под формата на някаква структура, а правилността се свързва
със самия акт на действане – не знаенето на правилото на действието, а усетът за правилното действие –
„мълчаливото знание” на правило.