Page 71 - MIGRATION

Basic HTML Version

69
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
това-което-иска-да-прави-бидейки-това-което-сама-е-избрала-да-стане-и-отказва-наслед-
ството’.
На всяка фаза от своята биографична траектория тя трябва да
изтласка
(в смисъла
на психоанализата) конкретен социален опит, за да може да действа успешно в съответното
поле (както, например, в случая със „забравянето” на български език като условие за въз-
можност за успешното придобиване на турско образование). Виждаме как изтласканото
провокира цяла поредица от практики и стратегии, позволяващи
ѝ
да слепи прекъснатост-
та в биографичното си illusio – работи в Анталия, заминава за Израел, работи малко в Ита-
лия, завръща се в България, но родният град е тесен и се премества във Варна, работи като
екскурзовод, обикаля света, жени се за българин-християнин, започва да учи на 32 години,
връща се в Турция като „българска” студентка и т.н. – все хетеродоксални опити и примери
за граничност и трансгресия, за „живеене”
на
границата и
в
границата. Всички отделни фази
са свидетелство за дисфункциите на биографичното illusio, т.е. за неговото развременяване
и превръщането му в илюзия. В един момент, обаче, изтласканото се завръща „триумфал-
но” (срв. Деянов 2011) –
Диляна/Айше е успяла да преодолее прекъснатостта в биогра-
фичния си опит и биографичната илюзия отново става биографично illusio (повторно
овременяване).
Това, че тя успешно е възвърнала своето illusio, означава, че успешно е станала „на-
следник на самата себе си”.
3. Казусът„К. М.”
В този параграф ще дам пример за начина, по който се усвоява наследството на
„тракийската българскост” на ниво всекидневен агент, който така е съумял да съчетае со-
циална и биографична траектория, че да приеме на ‘100 процента’ наследството на тракий-
ските българи. Разглеждам К. М. като агент, заемащ различни позиции в няколко полета.
Тяхното съчетаване и обединяване по непротиворечив начин в биографичната му траекто-
рия се осъществява посредством изграждането на специфично биографично illusio – това
‘да-бъдеш-наследник-на-странджанските-тракийски-българи’.
Следователно онтологическото съучастничество между социална и биографична тра-
ектория отново се оказва възможно чрез формирането на
специфичен граничен хабитус,
структуриран последователно от различните позиции, заемани от агента в социалното прос-
транство и който на свой ред генерира неговите специфични практики. Интериоризирането
на тези позиции под формата на практически схеми на класификация и интерпретация води
до появата в К. М. на една нормализирана феноменалност, която пре-осмисля всичко през
тях и която води до появата на конкретни практически цели и интереси: става важен интере-
сът му към
църквата
(„като малък бягах от училище и спях там”, „водих съучениците си там”;
„реших да се заема и да спасим църквата”: следователно „ще-стана-църковен-настоятел”);
към
фолклора
(„З. С. ме научи”: следователно –„ще-запиша-фолклорно-училище”); към
тра-
кийската идея
(„З. тракийците са я намерили”, мен ме намери З.: следователно – „ще-стана-
радетел-на-тракийската-идея”); или интересът му към
нестинарите
(„те са най-истинските