Page 70 - MIGRATION

Basic HTML Version

68
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Следователно, когато говорим за казуса ‘Диляна/Айше’ и уникалната позиция на чуж-
дост, която заема в множествата социални пространства, обитавани едновременно от нея,
мога да обобщя, че тук също е налице специфична форма на
трансгресия – тази на едно-
временното „живеене” и „напускане” на границата и прекрачване в онова „ничие” со-
циално пространство, което самата Диляна/Айше е изградила около себе си.
В този смисъл Диляна/Айше е нещо като„виртуоз”по Бурдийо, т.е. именуван действащ
агент, който е видим („разпознат” и „признат”). Със самото това тя заема една специфична
„структурна празна позиция”,
която сякаш – доколкото ретроактивно се привижда като
естествена и „природна” – се оказва предопределена за нея и само за нея. Неслучайно тя
си позволява да говори
„от името на”
15
– тя е „упълномощена”, т. е. притежава символната
власт да го прави, защото е„разпозната”и„призната”от другите като имаща право на това по
силата на властта,
която излъчва
от
себе си
, а не
поглъща
в
себе си.
Което пък от своя страна разкрива начина, по който ефективно (и афективно) Диляна/
Айше
въздейства
върху агентите,
действащи
в конкретното социално пространство – всич-
ки останали студенти по „Еразъм”, които я следват навсякъде и тя ги организира, забавлява,
обгрижва и т.н., но и турските преподаватели, на които помага за преводи, за намиране на
контакти в България и пр.; близките, приятелите; съпругът в България; майката в Турция; све-
кървата българка, в чийто хотел помага като преводачка; руските евреи в Анталия, при кои-
то е работила, и т.н.
Така тя
действа
перформативно вътре в„ничието”социално пространство,
въздейст-
вайки
върху неговите граници и структури и
налагайки
му собствените си граници. И с това
е различна от другите емпирични казуси. Те по един или друг начин приемат„наследството”:
дори случаят на Лейля показва, че тя изцяло приема необходимостта на наследяването (като
избор за миграция и установяване в Турция, който са направили родителите
ѝ
, т.е. ‘да-бъдеш-
турчин-там’) – тъкмо това, че не може да го направи изцяло и безусловно,
ѝ
носи много дра-
матични и афективни преживявания, но със самото това тя не отрича необходимостта да се
наследи наследството, а възпроизвежда отново и отново самата форма на наследството (да
започне работа в Турция, да се омъжи за„наше момче, изселник”, да роди дете„там”).
Докато при Диляна/Айше „противоречието на наследството” се състои в това, че тя
отказва да „приеме” неговото наследяване. В този смисъл то е същностно противоречиво
с това, че поставя под въпрос самата форма на наследяване – на практика тя отказва ‘да-
наследи-какво-трябва-да-стане’ и се превръща в уникална амалгама от ненормализирани
феноменални пластове от
българскост
и
турскост
. На нея непрекъснато
ѝ
се казва ‘какво-
трябва-да-прави-с-оглед-на-това-което-трябва-да-стане-като-приеме-наследството’ (напри-
мер нормативността на майката, която настоява Диляна/Айше да се„завърне”и най-после да
приеме „истинската” си същност), но от позицията на своята специфична чуждост тя ‘прави-
15 Например „от името” на една от другите осем български студентки по „Еразъм”, които се обучаваха по
това време в Тракийския университет. Тя присъстваше на интервюто също в качеството си на дете на турци
изселници. Родителите на А. обаче са се завърнали почти веднага след изселването си, когато тя е била в
невръстна възраст. Характерното за нея беше, че очакваше на зададените към самата нея въпроси да отговори
Диляна/Айше, която пък от своя страна не очакваше никакво подканяне и го правеше „напълно-естествено-в-
хода-на-разговора”.