Page 69 - MIGRATION

Basic HTML Version

67
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
стане „мое”
13
. Тук говорим за съвсем различен тип хабитус – такъв, който не е структуриран
от социалните структури на първоначално чуждото социално пространство, а който форми-
ра уникално„ничие” социално пространство, в което сам внася собствените си структури.
Моята теза е, че Диляна/Айше формира специфичен хабитус на
„живеене на грани-
цата”, който е аморфен и хетерогенен, но сравнително непротиворечив от гледна точ-
ка на доксичното преживяване на света.
Първоначално този хабитус е формиран от хетерогенни и понякога противоречиви
официални дискурси, задаващи хетерогенни идентичности. Двата противоречиви официал-
ни дискурса по противоречив начин
ѝ
казват ‘какво-тя-е’, ‘какво-трябва-да-прави-съобраз-
но-това-какво-е’ и ‘какво-е-направила-бидейки-такава-каквато-е’
14
.
Два са пътищата, които трябва да извървят агентите, за да е възможно да се прео-
долее антиномията на тези хетерогенни пластове и да бъдат слепени в непротиворечиво
единство – при единия начин тези, които се адаптират, трябва да усвоят изцяло релевант-
ностите на чуждото социално пространство и да се превърнат по пътя на една практическа
индукция от
„ние” в „те”, което постепенно да стане „ние”
(Е. В.; Ф.; С. К.); при другия –
агентът никога не успява да създаде хомогенен опит и хабитус (Лейля). Диляна/Айше оба-
че избира трети път и минава между двата опита – тя създава свое ничие пространство,
в което, както казах, внася собствените си социални условия за производство и употреба
и прави възможно слепването на хетерогенните пластове. И това е лично постижение на
Диляна/Айше.
Избирам да изписвам името
ѝ
двойствено неслучайно, защото в тази си
сдвоеност
името като ключов определител на идентичността постепенно започва да подсигурява усета
ѝ
за тъждество на нея като „Диляна” с нея като „Айше”, т.е. усет за идентичност. Тази уникал-
на сдвоеност постепенно е позволила слепването на хетерогенните пластове и е довела до
формирането на относително непротиворечив доксичен опит на, както го нерекох,
„живее-
не на границата”
. Така се поражда
уникална форма на„чуждост”
(различна от описаните
от Шютц), която предполага
едновременно„живеене”и„напускане” на границата; едно-
временно „отиване” и „завръщане”; безпроблемно слепване на моето „тук” и тяхното
„там”, така че да се превърне в симултанно„тук/там-биване”.
13 Емпиричните казуси „Лейля”, „Е. В” и „Ф.” са описани в аналитичните ми доклади по проект „Изселници
и мигранти от двете страни на българо-турската граница: наследство, идентичност, интеркултурни
взаимодействия” (архив ИЕФЕМ). Те са примери за различните видове обживяване на новото социално
пространство, в което встъпват представителите на т. нар. от нас „поколение на 30-годишните”. Следователно
експлицирани са начините на обживяване на
„родното”
(случаят на Е. и на т. нар.„поколение на 20-годишните”),
„вече-обживяното”
(случаят „Е. В.” и „Ф,” ) или
„все-още-не-обживяното”
(случаят Лейля), социално
пространство, очертано в границите на турската държава, в частност Одрин.
14 Тази двойственост по много точен начин е описана в следното изказване на С. К., който разказва
детските си спомени от„преименуването”, цитирайки класната си ръководителка, която едновременно с това е
и ръководителка на кръжока по математика, в който участва (разочарованието от двойствената роля, в която
се е проявила учителката пред тогавашното детско съзнание, личеше съвсем ясно в гласа на интервюирания):
„Вие историята не я знаете, вие бяхте българи навремето, Османската империя ви смени имената”. То
трудно се вярва – ти си бил турчин до единадесет–дванадесет години и след това един ден ти казват, че не
си вече турчин, че си българин и то ти е смешно”.
Или част от интервюто с Ф.:
„Като дойдохме тук – ние сме от
българските турци
, те нас ни назоваваха „българи” – не е толкова важно от коя етничност си, но все пак ти
тук идваш, защото си турчин, а те тука ти викат
„Вие сте българи”.
Човек не може ... аз коя съм, кой съм аз.
Не мога да разбера „кой съм”
– имахме такива проблеми помежду си. Понякога имаше много...” (Ф., к. м. С. П.).