Page 68 - MIGRATION

Basic HTML Version

66
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
2. Казусът„Диляна/Айше”
11
Диляна/Айше е родена и израснала в североизточен български град. По време на
преименуването на турците в България и на тяхното изселване в Република Турция е на око-
ло 13 години. Още същата година е записана в турско училище, без да повтаря предишната
учебна година, което е обичайна практика за децата на изселниците (цената, която „плаща”
за това, е пълното забравяне на български език). Установява се с родителите си в Истанбул,
където завършва гимназия. След гимназията Диляна/Айше работи на много и различни мес-
та: в руски магазин за кожени дрехи в Анталия, където научава руски; заминава за Израел и
работи четири години като екскурзовод на руски групи, научава иврит; връща се в родния
си град в България; заминава за Варна, където работи като екскурзовод на руски и еврейски
групи и започва – през руския си език – да учи повторно български; жени се за „българин-
християнин”, заемащ отговорен пост в общината; работи в частния хотел на свекърва си като
мениджър, екскурзовод и т.н. На 32 години се записва да учи „турска и руска филология” в
един от българските университети.
Неслучайно маркирам подробно всички важни факти от биографията на Диляна/
Айше – на практика
всеки дискурсивен елемент от авто-разказа бележи нова фаза в
нейната биографична траектория и – съответно – нова позиция в социалното прос-
транство
. Именно в последната фаза от нейната биографична траектория ние като изследо-
ватели се запознахме с Диляна/Айше в Одрин в качеството
ѝ
на агент, който играе „двойна
игра” – „по правилата и срещу правилата”. В тази фаза тя е в особения си
двоен статут
на
„българска студентка”, обучаваща се в турски университет по линия на програма„Еразъм”.
Въз основа на тези емпирични данни, набавени по пътя на автобиографичния раз-
каз и спомняне като специфични „дискурсивни изповядващи практики”
12
, може да се изве-
де първото приближение към проблема за граничността:
„противоречивата наследница”
Диляна/Айше отказва да приеме„наследството”, което
ѝ
се дарява от нейните родите-
ли и се превръща в сегашната гранична фигура.
Каква е спецификата на подобна граничност и с какво тя се различава от различните
емпирични модалности в т. нар. „поколение на 30-годишните”, което на практика е поколе-
нието на Диляна/Айше?
Тук не става дума за адаптиране„към” и постепенно обживяване„на” чуждото социал-
но пространство, както в описаните случаи на Е. В. и Ф. Но това не е и случаят на постоянно
„идващата”и„отиваща” си Лейля и нейната драма при опита това пространство от„чуждо” да
11 Както ще се убедим по-нататък, самото име в специфичната си сдвоеност е инструмент, обслужващ
анализа. Поради тази причина, за да запазя анонимността, не си служа с инициали или псевдоними, а избирам
да конструирам тази специфична сдвоеност чрез измислени имена, повтарящи донякъде популярността на
избраното българско и турско име. Всички теренни материали са събрани съвместно с Меглена Златкова и
са предоставени на архива на ИЕФЕМ (срв. Златкова, Пенкова 2011; Златкова 2011; Пенкова 2011). Имената на
останалите интервюирани се дават с инициали.
12 Под това понятие визирам онези всекидневни социо-(само)аналитични практики, които като
специфична форма на „изповядване (признаване) на вяра” се явяват част от онтологическата херменевтика
на Аз-а (в смисъла на Фуко). Ето защо за мен те са специфична
дискурсивна хетеротопия на (само)
трансформацията
(т.е. на ставането „такъв, какъвто си”) на всекидневния агент на практиката (срв. Пенкова
2011б).