Page 67 - MIGRATION

Basic HTML Version

65
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
никът, който уважава себе си, ще се държи като наследник и ще бъде наследен от наслед-
ството” – Бурдийо 2005: 118);
2)
„нови очи”
към същото наследство, позволяващи да се видят неща, които преди
това са оставали скрити. Тук има множество противоречия, но те отново са вътре в самата
форма и предполагат промяна на отделни нейни елементи, но не и на самата форма като
форма (т.е. наличие на антиномичност, която обаче е преодолима чрез различни всекиднев-
ни практически действия – наследникът, възстановявайки прекъснатостта в своя биографи-
чен опит, ще започне да се държи като наследник и следователно отново ще бъде наследен
от своето наследство);
3)
скъсване с него
– наличните противоречия свидетелстват за ‘счупеност‘ на самата
форма на наследяване – тя повече не може да бъде ориентир за практически действия и
това предполага нейното поставяне под въпрос (т.е. проблемно вече е самото наследяване
на наследството на ‘тракийските българи’ или на ‘българските турци изселници’ в изследва-
ните случаи – наследникът ще е съумял
сам
да се споразумее със своя биографичен опит,
преодолявайки прекъснатостта в своето биографично illusio; като резултат – „онтологиче-
ското съучастничество” между биографично и социално illusio ще е възстановено и наслед-
никът ще се е„самонаследил”
10
).
В първия и втория случай имаме успешно (в смисъла на Остин) усвояване на„наслед-
ство”, доколкото „противоречията на наследството” могат да имат конкретни измерения въ-
тре в самата форма на наследяване, но не я поставят под въпрос, тя остава безвъпросна –
това могат да бъдат малките „съмнения” в направения избор (например различните видове
дискурсивни стратегии за ‘оправдаване на избора’ за ‘отиване’ и ‘оставане’ и/или ‘завръщане’
на българските турци изселници в Турция, отчленени по време на теренната ни работа) или
опитът да се „предаде” наследството на наследника. Например пеенето на детски песнички
на български език от С. К. – неговият син не знае български, но той му пее „Мила моя мамо”,
„Хубава си моя горо”и други български песни, с което постепенно детето„наследява”
българ-
ското
на едно дорефлексивно ниво. Също така, българските песни, които възрастна детска
учителка пее в детската градина на своите малки турски възпитаници веднага след изселва-
нето си от България, а по-късно превежда на турски език.
По-важно е да се открои третата модалност в усвояването на наследството – отказът
то да бъде прието – която е дълбоко противоречива по своята същност и при която „проти-
воречията на наследството” поставят под въпрос самата форма на наследяване, т.е. това са
противоречия, които правят проблемно самото наследяване.
В следващите параграфи ще се спра по-обстойно на описанието и емпиричния ана-
лиз на два представителни за изследваните мигрантски групи казуса, които са интересни от
социоаналитична перспектива по две причини:
1) предоставят емпирични данни за различните модалности на наследяване;
2) открояват различна форма на граничност на агентите, придобили съответната со-
циална същност и„станали това, което са”.
10 За проблема за„самонаследяването” вж. Деянов 2011.