Page 65 - MIGRATION

Basic HTML Version

63
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
За да се осъществи действителната„социогенеза” на процеса на наследяване е нужен
двоен процес по неговото осмисляне
:
1) от една страна, на„конститутивните диспозиции на хабитуса”, които са способни да
генерират не само правилни действия и практики, но и разочарования, напрежения, кон-
фликти и противоречия, психологически травми и изтласкани интенции;
2) от друга страна, на начина, по който социалният ред се в-печатва в телата като„кап-
тира, канализира, усилва или спъва психичните процеси според това дали има хомология,
тавтологично допълване и усилване или, напротив, противоречия, напрежение” (Бурдийо
2008: 117).
Това означава да се проследи ендогенно как става „напасването” между двете нива,
което да направи възможно
„онтологическото съучастничество” между биографично
и социално illusio
7
– понякога, както в случая с наследниците на „тракийските бежа-
нци” или тези на „българските изселници”, формирани в различни социални условия
.
Проблемът за „наследяването” и „приемствеността” е важен тъкмо, защото чрез фигурата на
„наследството”на практика се„увековечават”социални позиции и биографични траектории.
Този теоретичен и методологически контекст е в основата
социоаналитичното раз-
пластяване на граничността
8
, което се предлага в настоящата статия и чието емпирично
верифициране се осъществява чрез конкретно изследване на „случаи”, които са представи-
телни за изследваните групи.
За целта анализът 1) ще експлицира начина, по който се предава/приема наследство-
то на ниво агенти и всекидневни практики, т. е. хабитуално, и ще представи едно по-общо
теоретично обосноваване на различните модалности на„наследяване”; 2) ще проследи фор-
мата на граничност на изследваните агенти като резултат от специфичните биографични и
социални траектории, които придобиват вследствие на приемането (в единия случай)/не-
приемането (в другия) на предоставеното им наследство. Чрез подобна реконструкция на
стратегиите на агентите, анализът ще позволи да се даде разбиране за самата противоречи-
вост на групата на наследниците на тракийските българи и на наследниците на„българските
турци изселници” в Турция като„наследници”.
1. Модалности на наследяване
В „Противоречията на наследството” Бурдийо поставя проблема за наследяването като
фундаментален въпрос за„реда на приемствеността, т.е. за управлението на отношението меж-
7 Статията залага на ключовото за теорията на Бурдийо понятие illusio, което трябва да се разбира като
залог, инвестиция в социалната „игра” – „онова, заради което си заслужава да живееш и да умреш. Доколкото
„хабитусът поддържа с полето едно отношение на взаимно подтикване, то е детерминирано изотвътре въз
основа на нагоните, които тласкат към инвестиции в обекта; но също и изотвън, въз основа на един универсум
от обекти, социално предложени за инвестиция в тях” (Бурдийо 2008: 117). Така illusiо-то е движещата„енергия”
на социалната игра, онова, заради което си струва да инвестираш в социалните взаимодействия. Когато залогът
на играта изчезне, т.е. когато няма „за какво да живееш и умреш”, тогава illusiо-то се е превърнало в
илюзия
в
смисъла на Бурдийо, т.е. агентът на играта се оказва
лишен
от„обекти, социално предложени за инвестиране в
тях”.
8 Предполагащо експлициране на начина, по който ендогенно се произвежда ред (в смисъла на
етнометодологията)
на
и
в
‘границата’ (срв. бел. 4 по-горе).