Page 64 - MIGRATION

Basic HTML Version

62
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
ни това, което си” е „формулата, която се простира под перформативната магия на всички
актове на институиране” – вж. Бурдийо 2005: 118) – много важен аспект с оглед на това, че
приписването на социална същност предполага институиране на идентичност, т. е. налагане
на
име
. А именуването като акт на институиране означава даване на социална дефиниция, т.
е.
означаване
на някой„какво” той е („бежанец от Одринска Тракия”, „тракиец”, „турчин изсел-
ник в Република Турция”, „балкански турчин”
4
) и „как”
следва да се държи вследствие
на това
(да„не забравя”, да„помни” и т.н.).
2. Придадените чрез механизмите на инситуиране и наследяване социални същно-
сти „затварят онези, които отличават, в
границите
, които са им посочени и които те самите
карат да бъдат признавани” (Бурдийо 2005: 118, к. м.), следователно те се оказват важни при
социоаналитичното проблематизиране на
граничноста
. Освещаването на
границата
, на
„трайната разлика”, означава тя да бъде натоварена със социален смисъл, т. е. разпозната и
призната като такава. По този начин различието става
социално
различие, границата придо-
бива привидността на„реално” (природно) дадена, а институираното лице („оправомощена-
та личност”) се облича със символната ефикасност на своята
институирана идентичност
.
3. Не на последно място, проблемът за „границата”, а оттук и за граничността на из-
следваните групи, придобива различно измерение в контекста на формирането на особе-
ни гранични зони на – както ги наричам –
„живеене на границата”
. Тези зони са изпълне-
ни с агенти, вещи, дискурси и дискурсивни практики, които подлежат на
нивелиране
в хода
на социалните им интеракции (което е условие за възможност на предаване на наследство-
то – така, че „наследникът, който уважава себе си, ще се държи като наследник и ще бъде на-
следен от наследството” – Бурдийо 2005: 118), но които се съпротивляват на нивелиращите
практики, доколкото в тях е наличен особен феномен на другост, на различност и/или чуж-
дост. (Както казва Бурдийо: „Съществува и недостойният наследник, свещеникът, който зах-
върля расото, благородникът, който изпада под ранга си, или буржоата, който пропада”, пак
там). Оттук и методологическата необходимост да се подходи към изследване на граничност-
та на избраните от мен представители на двете мигрантски групи чрез методите и инстру-
ментите на
социоанализата
5
, доколкото „посредством разказа за най-„личните” трудности,
за привидно най-строго субективните напрежения и противоречия
6
– често се проявяват
най-дълбоките структури на социалния свят и техните противоречия” (Бурдийо 2008: 116).
4 Все „имена” и социални същности, които далеч не са безобидни от гледна точка на всекидневната им
интерпретация от едната или от другата мигрантска група и които пораждат определен теоретичен „спор”
във връзка с научната им интерпретация. Екипът по проекта отделя специално внимание на обсъждането на
проблема с именуването по време на своите семинари, както и на настоящата научна конференция.
5 В смисъла на Бурдийо, при която се изисква експлициране на
социалните условия за производство
и
употреба на агентите и техните практики, както и на позициите, които те заемат в социалния свят (срв. Бурдийо
1993: 100). Но настоявам на необходимостта от въвеждането на допълнителна праксеологична перспектива в
подобен анализ – тази на ендогенното ниво на практиките (защото, макар и чувствителна към микроскопското
им измерение, поради модела на социалното пространство, с който си служи, социоанализата е склонна да
пренебрегва
екстатичността
на онтологическото съучастничество между биографично и социално illusio).
6 Аедва либуди съмнение, че всеки единразказ или спомен за„времето-тогава-и-там”, когато се е случило
събитието на мигрирането, е изпълнен с напрежение, сгъстяване на емоциите, с противоречия и
неизказана
болка и/или травма (но преживени и – тъкмо поради това –
неизказуеми
). Повече за биографичния разказ и за
това как етническата идентичност се полага някъде в полето между опита и разказа и/или спомена за нея може
да бъде проследено в Карамелска 2009.