Page 63 - MIGRATION

Basic HTML Version

61
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Социоанализа на граничността: върху два казуса
от двете страни на българо-турската граница
1
Стойка Пенкова
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”
Целта на настоящата статия е да постави акцент върху специфичната
граничност
на
наследниците на две мигрантски групи – тази на тракийските българи и на турците с про-
изход от България изселници в Турция и по-специално на представителите на тези групи в
два гранични града – Царево и Одрин, изследвани съвместно с Меглена Златкова в периода
2009–2011 г.
2
. Опирайки се на проведените теренни наблюдения и на личните разкази на
„противоречивите наследници” (срв. Златкова, Пенкова 2011, 2012), анализът ще се фокуси-
ра върху проблема за
граничността
в един специфичен контекст – този на
социоаналитич-
ното
експлициране на механизмите на наследството и паметта при наследниците на тези
групи. Това налага граничността като теоретичен концепт да бъде мислена през призмата
на емблематичната за късното изследване на Бурдийо„Нищетата на света”методологическа
студия – „Противоречията на наследството”. Приемам, че предложената в нея методология
дава шанс за осмисляне на начините, по които се предава/приема идентичност, име, соци-
ална позиция или – най-общо –
социална същност
(т. е. „наследство” – това, което Бурдийо
нарича„стремеж да се постоянства в битието”) сред наследниците на тези групи.
Подобен методологически избор е оправдан по няколко причини:
1. Позволява праксеологически„да се разбира”
3
начинът, по който на наследниците
се приписва определена социална същност и те „стават това, което са” (а, както знаем „Ста-
1 Редактиран вариант на доклада „Социоанализа на граничността: върху два казуса от двете страни
на българо-турската граница”, прочетен на 02.12.2011 г. на конференцията „
Миграции от двете страни на
българо-турската граница: наследства, идентичности, интеркултурни взаимодействия”,
организирана от
ИЕФЕМ – БАН, съвместно с НБУ и ПУ„Паисий Хилендарски“, София.
2 Изследването представя част от резултатите в рамките на по-общия проект „Изселници и мигранти
от двете страни на българо-турската граница: наследство, идентичност, интеркултурни взаимодействия”,
финансиран от ФНИ. В частност се представят резултатите от съвместната ни теренна работа с Меглена Златкова,
осъществена в рамките на подпроект „Противоречието на наследството” и децата на българските изселници
в Турция (‘поколението на 20-годишните’ и ‘поколението на 30-годишните’)”, в който изследваме конкретните
измерения на т. нар. „противоречиви наследници” (ср. Златкова, Пенкова 2011; Златкова 2011; Пенкова 2011),
които далеч не са хомогенна група, а са хетерогенизирани по сложен и специфичен начин. Именно това ни
дава основание да отчленим „поколението на 20-годишните” от „поколението на 30-годишните” (ср. Златкова,
Пенкова 2011) в групата на наследниците на българските изселници, имайки предвид ‘социално поколение’, т. е.
определена социална група, притежаваща близки по„съседство”(в смисъла на Бурдийо) социални и биографични
жизненишансове. Съвместната ни работа (както под формата на работа на терен, така и на едно„мислене заедно”)
продължава и от тази страна на българо-турската граница, като се изследват наследниците на тракийските
българи в Странджанския регион.
3 „Да се разбира” е друга ключова методологическа студия от изследването на Бурдийо „Нищетата на
света”, което дава методологически основания за процедурите на праксеологическо разбиране от страна на
изследователя на формите на опит и на практиките на агентите; разбиране, което е подчинено както на „строг
контрол” на „гледната точка” на изследователя – това, че „присъщото на неговата гледна точка е да бъде една
гледна точка за една гледна точка” (Бурдийо 2004: 46), така и на една изследователска „майевтика”, призвана да
експлицира в дискурс онова„знаещо незнание” за социалните условия на производство и употреба на агентната
гледна точка, което е присъщо на агентите на практиката.