Page 60 - MIGRATION

Basic HTML Version

58
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Успешен пример за това е житейската съдба на българския интелектуалец с турски
произход Салих Бакладжъ (1924 – 2002)
5
. Родом от шуменското село Развигорово, репреси-
ран по време на т.нар. „възродителен процес”, след установяването си в Одрин продължава
да работи за разширяването на интелектуалните контакти между България и Турция. Там той
създава връзката между Тракийския университет в Одрин и Шуменския университет „Епис-
коп Константин Преславски”, организира българо-турски научни конференции (Желязкова
1989; Драгова 2005: 478-481). Ценно е неговото изследване върху паремийното наследство
на българските турци, което се появява посмъртно (Baklacι 2002). Според оценката, която
Елена Огнянова дава за делото на Салих Бакладжъ: „Неговата дейност наистина съгради
мост между фолклористи, народоведи и етнографи от България и Турция. Аз вярвам, че той
вгради името си в тоя мост, по който ще се движат в днешно и в бъдеще време културните по-
коления на двата народа” (Огнянова 2002). И един изключително симптоматичен момент: по
негова воля журналистът и ученият пожелава да бъде погребан в родното си село Развиго-
рово, което той е напуснал преди десетилетия – израз на желанието му за вечен покой чрез
сливане с хармонията на родното. И ако отново се позовем на М. Елиаде, този жест изразява
стремеж към постигане на „съвършена автохония”, която обхваща пълния житейски цикъл –
от раждането до смъртта (Елиаде Митове: 186).
В заключение. „Споменните фигури” (Я. Асман) на пресичането на българо-турската
граница (в ограничения емпиричен опит на приведеното до тук) насочват към ситуации на
принудително и на доброволно осмислено преминаване през културните пространства. И
в единия, и в другия случай се осъществява трансфер на културни стойности, постигнато
с индивидуални и с колективни усилия – различни по трайност и въздействие върху непо-
средствения човешки опит. Актовете на гранично пресичане се осмислят в многостепенна
скàла на отношения: от разделение-разграничение, маркиращо крайна степен на противо-
поставяне, до сближение, отнасящо се до процесите на пълноправен диалог и пълноценно
междукултурно взаимодействие.
Приложение
„Момчето – войник в Крумовградско. Открит лист трябва – нали е гранична зона. Ня-
колко войника от района служат там. В паспортите в Кърджали писаха „невалиден”. Върнах-
ме се. Отидохме при Керанка абла – кметицата. „Обща болест, Бейти, мисл
ѝ
българско име!”
Не беше хубаво, ама...Така са решили, не можеш да кажеш„няма да си сменя името”.
Аз тогаз работех е Свинеугояването в Шумен, с българите работех, с другарите много
хубаво се разбирах, с турско име ми викаха, аз зор не съм видял от колегите. 89-а година
напуснах Свинеугояването. Щяхме да ходим в Турция, не отидохме. Дъщеря ми беше женена
в Калино. Техните още 71-а година са ходили в Турция и са се върнали в България. „Те щом
остават тука, и аз оставам!”
5 http://www.balkanlar.net/forum/index.php?topic=20062.25;wap2.