Page 59 - MIGRATION

Basic HTML Version

57
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
1988: 40–42). И ако използваме израза на М. Елиаде за „вечното завръщане”, кризата („стра-
данието”) от нарушената родова цялост е по-скоро път към нейното преосмисляне и оцен-
ностяване (Елиаде 1994). Ето защо възвръщането към родното след изпитанията на другост-
тта е осъзната потребност от първоначалото („носталгия по Рая”) (Елиаде 1995: 424–427) и от
постигане на изгубената родова хармония. Преките наблюдения насочват към пространстве-
но-времева цикличност, поддържана от празничния кръговрат (селищен и родов) и от инди-
видуалните човешки контакти. Установилите се отвъд българо-турската граница като част от
родовото цяло се завръщат и ще се завръщат отново и отново по байрами, събори, сватби,
мевлиди и погребения. За да скрепят изтънялата родова нишка и да я пренесат с децата си в
новата родина (Yeni Vatan), с което да постигнат съграждането на тяхната идентичност между
Тук и Там.
Пресичане на границата като културно взаимодействие
На следващ етап пресичането на граници довежда до разнообразни проявления на
културно взаимодействие (контакт, адаптация, асимилация) и често – до пораждане на нови
явления. Показателен пример е усвояването на свети места на хетеродоксния ислям по бъл-
гарските земи след 80-те години на XIX в. и възникването на т. нар. „късен утраквизъм”. Такъв
е случаят с двойните обредни (мюсюлмански и християнски) култови практики, свързани с
тюрбето край с. Оброчище, Балчишко – някога черкезко село, в което след Освобожденето
се заселват българи преселници от с. Вайсал в Одринска Тракия (Радионова 1994: 71). Други-
ят пример е ситуиран в турско културно пространство, в което мигранти от Балканите пре-
насят и съхраняват традиции и обичаи и така обогатяват местната културна палитра (Artun
1993).
Пресичането на границата в контекста на икономическите условия от началото
на XXI век
В контекста на новите икономически реалности в Европа се наблюдава и друг тип
пресичане на границата: с търговска, с туристическа цел и за изграждане и разработване на
бизнес-пространства. Такъв тип контакт е обусловен от взаимния икономически интерес и
от възможностите на бизнес-средата. Ако в началото на 90-те години на миналия век това са
спорадични несистемни индивидуални действия, то днес бихме могли да говорим за заси-
лен интерес от страна на турски предприемачи и инвеститори в България. Но това е обект на
друго по-специализирано изложение.
„Вградено в моста...” (За Салих Бакладжъ)
Многоаспектните измерения на граничното пресичане би трябвало да се допълнят от
неговите индивидуални измерения. Те се отнасят до личности, които със своята посредни-
ческа роля са спомогнали за изграждането на интеркултурни взаимодействия между турци
и българи. В духа на приетата в изложението терминология, пресичането за тях се превръща
не в разграничителна-разделителна линия, а в начин за съзидание на ново познание за кул-
турата на Другите.