Page 57 - MIGRATION

Basic HTML Version

55
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Модуси на пресичането на граници
Пресичането на границата в травматичния спомен на селската общност
„Не само живите, но и умрелите прекръстиха!” – Тези думи са изречени от християнка
по повод на печално известните събития по насилственото преименуване на българските
турци, определяно като повратно в живота на цялата селска общност. Актът на посегател-
ство над идентичността на съселяните мюсюлмани е категорично осъден чрез изтъкване
на абсурдността на извършеното. Обичайният кръговрат на живота е нарушен, границите
между света на живите и мъртвите са сринати, с което се отприщват силите на хаоса и злото,
за да започне пътуване към държавната граница на Турция, известно като„голямата екскур-
зия”. Иначе казано, решението за напускане на родните места се осмисля като резултат от
катаклизъм, преживян от всички, свързани с общо обживяно пространство, общи социални
мрежи, действаща„система на съжителство” (Цв. Георгиева).
Пресичането в семейната и в родовата памет
В личния спомен събитията около решението за заминаване в Турция се свързва с все-
обща паника и психоза, както и с колективистичните нагласи на мюсюлманската общност. То
е резултат от драматичен избор, след индивидуална и общностна криза. В отделни случаи
определящо значение при вземане на окончателно решение има родовият опит-спомен за
някогашно пресичане на границата:„Щяхме да ходим в Турция, не отидохме. Дъщеря ми беше
женена в Калино. Техните още 71-а година са ходили в Турция и са се върнали в България.
„Те щом остават тука, и аз оставам!” Не съм прекосвал границата!” Така това неосъществено
намерение би следвало да се разчита като индивидуален избор за оставане в своя свят без
прекрачване на границата към света на другите.
За много от нашите информатори изборът е свързан със самочувствието им на мест-
ни хора (ерлии), които са родени и израснали в България. Тук са погребани дедите им, тук
завинаги ще останат и те. Чувстват се продължители на родовите традиции и хранители на
родовата памет и на родовите послания (Бояджиева 2005; Бокова 2003). С нескривана гор-
дост те изтъкват своето като репрезентативно и разказват истории за децата си, установили
се в Турция. В изпитанията на чуждата среда те са показали трудолюбие, упоритост и са пре-
несли морални и поведенчески ценности отвъд границата.
Пресичането като активизация на етноцентризъм и на етнически стереотипи
Контактът със света отвъд държавната граница изостря естествения за човека етно-
центризъм, като очертава различия във външен вид, поведение, образованост. Резултат на
непосредствен контакт и опит, оценката на християнка за съселяните мюсюлмани е изцяло в
регистъра на положителните стойности, докато мюсюлманите„отвъд” са оценени пестеливо
и то – във връзка с видимия атрибут на религиозната принадлежност: „Много чисти и много
работливи хора са нашите. С тях комшулуваме. Техните са яшмаклии
1
, нашите – ачигьоз
2
.”
1 Яшмак - (тур. yaşmak ) – ‘кърпа, покривало за главата и лицето при мюсюлманките’.
2 Букв. – с отворени очи.