Page 56 - MIGRATION

Basic HTML Version

54
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Българо-турската граница – прекосяване в
спомени
Венета Янкова
Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”
Границите са междинни и/или периферийни зони на културни сфери, където се осъ-
ществяват културни контакти. Те се пораждат като резултат от специфични исторически об-
стоятелства или процеси, както и от уникални социалнифеномени. Таковашироко разбиране
дава възможност почти всяка част от света в определен момент от нейната история да бъде
свързана и дефинирана чрез концепта„граница”. Като пространства на взаимодействие, гра-
ниците са изключително динамични и често нестабилни зони и се отличават с непостоян-
ство на времево-пространствените измерения на явленията. Това налага необходимостта от
интердисциплинарност в изследванията на процесите, протичащи в полето на граничността
(„borderland processes”), оформящо специфично научно направление – frontier studies (Barth
1969; Cohen 1994; Harrison 1999; Vila 2003; Parker 2006). Във връзка със засилването на мигра-
ционните движения в края на XX и началото на XXI в., назовавано„нова номадска ера”, попу-
лярност придобиват наблюденията на пресичането на граници (cross-border). То по-нататък
ще се разбира в културологично-семиотическия смисъл на понятието„пресичане/ прекося-
ване/ преминаване” като прекодиране, трансформация, промяна в първоначалното състоя-
ние на участниците в културния контакт. Антропологическата визия за концепта „граница”
го отнася към измеренията на идентичността, поради което пресичането на границата се
свързва с проявленията на идентичностна трансформация (Cohen 1994:55). В тези процеси
се активизират различни типове идентификации: местоименна (Ние – Те), пространствена
(Тук – Там), принадлежностна (Наше – Тяхно), които открояват очертанията на Своето и на
Другостта.
Изложението по-нататък фокусира усилията си върху общностни и индивидуални
проявления на пресичането на граници, които можем да наречем „модуси на граничното
пресичане/прекосяване/преминаване”. То е опит за доближаване до по-общ микромодел на
явлението, основан на конкретни теренни наблюдения на миграционните процеси, свърза-
ни с преминаването на българско-турската граница във времето най-вече след 90-те години
на ХХ в. (Vasileva 1992; Между адаптацията и носталгията 1998; Кръстева 2004; Forced... 2006;
Маева 2006; Парла 2009). Приведеният материал е почерпан от биографични разкази и не-
посредствени лични свидетелства на живеещи в селища със смесено (християнско и мюсюл-
манско) население в Шуменския край (Избул, Развигорово, Струйно, Длъжко), с което се дава
възможност за регистриране на различни гледни точки към проблема „граница и нейното
пресичане”.