Page 53 - MIGRATION

Basic HTML Version

51
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
пребиваващи в съответната западна страна
10
.
Когато става въпрос за финансовите резултати от печалбата, трябва да се отбележи,
че ако в периода от преди 2007 г. мигрантите печелят пари извън границите, но ги харчат
вкъщи – независимо дали това е България или Турция, в настоящия период, поради заселва-
нето им на Запад, малко от средствата се връщат обратно. Изследването показва, че настъ-
пилата промяна в миграционната стретегия довежда вече до изменение във финансовите
параметри. Част от емигрантите започват да инвестират в интеграцията си в приемащото
общество, купуват жилища или започват собствен бизнес, което до скоро се случваше рядко.
Изследването показа, че миграцията на турци – преселници от България в Турция в
последните 22 години е в пряка зависимост от политическите, социално-икономическите и
културните промени в България, Турция и ЕС. Съвременните движения на това население
може да се вкарат в две големи хронологически части според мотивите на хората. Така се
очертават два последователни етапа – на политическа миграция през 80-те и началото на
90-те години на ХХ в., последвана от икономически движения. Причините, продиктували
напускането на страната, също са различни. Първоначално става въпрос за нарушаване на
гражданските и човешките права, за дискриминация и отхвърляне на иконното право на
етнично и конфесионално самоопределение от страна на официалната власт и напускане на
страната в опит за спасяване на„турската” и„мюсюлманската” идентичност. Икономическите
движения са резултат от положението както в Турция, така и в България. Преселниците се
включват до голяма степен в миграционните мрежи, изградени от българи и турци, следват
техните модели и се превръщат в част от тяхното движение. Движенията в различни посоки
– първо към Турция, после връщането в България, а после и пътуването към други страни от
ЕС – показва стремежа към изграждане на най-добра миграционна стратегия, съобразена
със спецификите на политическите, икономическите, социалните и културни условия в дър-
жавите. Ниският жизнен стандарт, растящата безработица, политическата и икономическа
нестабилност, трудностите пред бизнеса в България, избледняването на образа на Турция
като майка-родина, съчетано с либералните правила за пътуване и живот в рамките на ЕС,
съвременните възможности за бързи и евтини транспорт и комуникация допринасят за до-
миниращата миграция към страните от ЕС. Постепенно се наблюдава тенденция в последни-
те три години на преход от типичната за по-ранния период„непълна миграция” (срв. с Okólski
1999; Kaczmarczyk 2005; Petros 2005) към дълготрайно усядане в приемащото общество, като
последица от продължителния период на преход в страната и от възможностите, дадени от
членството на България в ЕС.
10 „Началото на турската емиграция към Западна Европа е поставено с подписването на споразумение
между Федерална република Германия и Република Турция през 1961 г. Договорът е продиктуван от
икономическия бум във ФРГ и нуждата от неквалифицирани „гостуващи” работници. Очаква се след няколко
години тези работници да се завърнат в Турция с нови умения и да помогнат за преориентацията на турската
икономика от селскостопанска към индустриална. Подобни споразумения са подписани по-късно и с други
европейски страни, включително с Австрия, Холандия, Белгия, Франция иШвеция. Въпреки очакванията, много
от тези работници се заселват за постоянно и дори взимат и своите семейства. Разбира се, има и квалифицирани
работници, които също емигрират по тези спогодби (Kirisci 2003).