Page 51 - MIGRATION

Basic HTML Version

49
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
обхваща и други преселници, чието увеличаване се наблюдава в периода след 2001 г. и осо-
бено след приемането на страната в ЕС на 1 януари 2007 г. (Маринова 2003). Подобряването
на икономическата обстановка в България се превръща в предпоставка за завръщане на
част от изселниците и за развитие на бизнес със средствата, натрупани по време на еми-
грацията в Турция. Етнографските изследвания показват, че в повечето случаи България се
използва от турците преселници в Турция като отправна точка или вид трамплин към оста-
налите страни от ЕС.
Миграция към Западна Европа
Миграцията на преселниците към Западна Европа следва както турския, така и бъл-
гарския икономически модел. Основните причини за емиграцията са продиктувани от ико-
номическата ситуация и стагнацията на трудовия пазар в България и Турция. Така се на-
блюдава преориентиране на изселванията към Запад, където условията на труд и живот са
по-добри. Роля изиграва и постепенното избледняване на образа на Турция като родина-
та–майка (ana vatan) (Карамихова 2003: 12–13.). Това довежда до завишаване на исковете за
възстановяване на българското гражданство, както и на българските имена с обяснението,
че те допринасят за по-бързата интеграция в чуждото общество.
Често пъти миграцията на Запад е двустепенна. Първо недоволните от живота си и
заплащането в Турция преселници се връщат в България. След известен период от време и
при липсата на заетост тук те са принудени да търсят препитание на Запад. В други случаи
при желание за намиране на работа в друга страна от ЕС преселниците се връщат по род-
ните места и оттам заминават за Западна Европа. Причината е, че общата трудова миграция
със старите съселяни осигурява известна подкрепа и дава сигурност в чуждата страна. Не
на последно място важна роля при миграцията изиграват вече изградените селищни коло-
нии в големите западни градове, семейните мрежи и разделените семейства. Корените на
миграцията към Западна Европа се коренят още по времето на т. нар. „Възродителен” про-
цес, когато част от недоволните избират да емигрират на Запад и по-специално в Австрия,
Швеция и Германия. Социалната мрежа на това политическо изселване на български турци
се превръща в основа на трудовата миграция към Западна Европа след рухването на тотали-
тарния режим в страната в края на 1989 г. Съхранението на родствените връзки открива ре-
ална възможност за много от турците да заминат зад граница и да търсят сезонна работа там.
Впечатление прави, че моделът на придвижване на преселниците изцяло копира
този на турците от България. И при тях разбираемо тласък на икономическите движения на
преселници към Западна Европа настъпва след отпадането на визовия режим за български
граждани през 2001 г. Следващ период на промени в придвижването настъпва като резул-
тат от приемането на България в ЕС на 1 януари 2007 г. Двата периода се характеризират с
различен тип миграция и имат своите специфични характеристики, които ще се опитам да
обобщя.
Най-ясна е тенденцията на преход от временна, сезонна, често пъти тримесечна
миграция, типична за времето преди 2007 г. към заселване в избраната дестинация след