Page 49 - MIGRATION

Basic HTML Version

47
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
отбележи присъствието на преселници на трагични събития като погребения в България.
Това довежда дори до нарушаване на ислямските погребални традиции с цел да се изчакат
роднините от Турция.
Причина за кратки движения към България са селищните тържества и курбани. Като
пример може да се даде съборът на Хъдърлез в с. Ябланово, който събира гости от съсед-
ните села, но и много близки и роднини от Турция. Дори беше наблюдавана и религиозна
миграция с цел посещение, молитва (курбан) на някое местно, но много почитано тюрбе или
текке в България.
Често пъти временните движения в посока България са провокирани от необходи-
мостта от посещения при лекари или зъболекари, защото „
тука лекарите са по-добри
” или
просто „
тук е по-евтино
”. Не са редки и случаите на преселници, които идват в България
заради почивките и морето.
Интересен вид мобилност е брачната. При нея деца на преселници – предимно мом-
чета – се изпращат в България на гости при роднини с цел да се намери подходящ брачен
партньор за тях. Това е добра брачна стратегия, защото поради ситуацията в България, къде-
то демографският срив се отразява и на турското население, то също се превръща в застаря-
ващо. Невъзможността за намиране на подходящ партньор, както и добрите икономически
условия в Турция, са основна предпоставка за българските туркини да предпочитат брак в
Турция. От друга страна, за преселниците това е възможност да си намерят съпруга, без да
плащат високата брачна цена, както повелява традицията в Турция (Карамихова 1999: 67;
Маева 2006).
Не на последно място трябва да се отбележи и миграцията с цел участие в изборите,
но респондентите избягват да коментират тази тема по разбираеми причини. Затова нейно-
то споменаване се базира на частични наблюдения (срв. Петков 2003).
Ре-емиграция към България
Процесът на връщане и усядане на част от напусналите по време на по-ранните пре-
селнически вълни започва още след рухването на комунистическото управление. Тогава
близо 120 000 души, изселили се по време на т. нар. „Голяма екскурзия”, се връщат в страната
(Желязкова 1998).
В периода след 1990 г. се наблюдава и т. нар. студентска миграция (вж. Анева 2001).
Според непълните, макар и официални данни на турското Министерство на образовани-
ето към м. май 2010 г. общият брой на „частните“ студенти извън Турция е бил 21 618. В
България броят им е 2858 и страната заема трето място по брой на турски студенти след
САЩ и Германия. За България цифрите са силно занижени и според Дружеството на тур-
ските студенти у нас в български университети учат около 6000 души от Турция. По данни
на Националния статистически институт за образованието в България през учебната 2010–
2011 г. най-голямо увеличение се наблюдава при студентите от Турция – от 2.0 хиляди през
2006–2007 г. на 4.6 хиляди през предишната учебна година. През миналата учебна година
(2010–2011 – бел. ред.) те представляват 45.7% от всички чуждестранни студенти у нас. Към