Page 48 - MIGRATION

Basic HTML Version

46
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
няколко основни. На първо място са историческите и се дължат на многобройните изсел-
вания на турско население от българските земи след създаването на независима българска
държава. Причините за миграцията са няколко. На първо място, трябва да се посочи отно-
шението на българското население и държава към турците. Тъй като те изповядват исляма,
това ги различава от останалото българско, в повечето случаи християнско, население. Раз-
личната религия настройва българските управници негативно към турците. Те ги свързват с
нашествениците османци, с насилственото налагане на исляма, отнасят се враждебно към
тях и се стремят да предизвикат преселването им. Затова често миграцията на турците не е
доброволна, а следствие от насилствени мерки за напускане на страната. Турците са прину-
дени да оставят всичко – къщи, имоти, семейство и да се заселят в новата и чужда земя.
Другата причина за многобройните изселвания е политиката на Турция към това на-
селение. Тя смята, че то трябва да се прибере в нейните граници и затова постоянно поощ-
рява миграцията му (Стоянов 1998; Трифонов 1991; Ялъмов 2002). Тази политика продължава
и до днес, тъй като Турция продължава да стимулира емигрантските насторения чрез про-
пагандата си сред част от турското население не само в България, но и на Балканите, което
допринася за изграждане на все по-голяма преселническа общност в южната ни съседка
(Ялъмов 2003).
Като друга историческа причина може да се посочи традицията на сезонната трудова
миграция или гурбетчийството на турското население, както в рамките на Османската импе-
рия, така и по-късно в границите на българската държава. Тази мобилност продължава дори
и в периода на комунистическото управление и може да се посочи като една от основните
причини за високата степен на мобилност сред преселниците. Икономическото положение
на това население, което прогресивно се влошава, откакто остава в границите на българска-
та държава, също може да се посочи като основен мотив за емиграция (Карамихова 2003).
В последните 22 години движенията на преселниците могат да бъдат синтезирани в
две основни направления – към България и към Западна Европа.
Миграция към България
Ежедневни придвижвания
Миграцията в посока България сред турците преселници от България е както моти-
вирана по лични причини, така и провокирана от икономическата ситуация в Турция и в
България. Степента на мобилност пред преселниците достига високи нива при ежедневни-
те придвижвания през българо-турската граница. Това става възможно както заради без-
проблемното безвизово пътуване, така и заради удобните автобусни линии между двете
държави. Тези кратки или „туристически” движения са особено характери за мигрантите,
които са се заселили в европейската част на Турция или Истанбул. Често пъти респонден-
тите определят разстоянието като „кратко” – „само на 4–5 часа” от родното място. Честото
пресичане на границата е типично за онези, чиито семейства или роднини остават в Бъл-
гария. Движението в посока към България е провокирано както от религиозни празници
като Курбан и Шекер байрам, така и от семейни тържества като сюнет и сватба. Трябва да се