Page 47 - MIGRATION

Basic HTML Version

45
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Миграция и мобилност на българските турци –
преселници в края на ХХ и началото на ХХІ век
Мила Маева
Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН
Настоящето изследване е съсредоточено върху миграционните движения и мобил-
ността на българските турци преселници. Става въпрос за представителите на турското мал-
цинство, напуснали България по време на т. нар. „Голяма екскурзия” през лятото на 1989 г.
и заселили се в Р Турция. Настоящето изследване се стреми да опише и анализира тяхното
движение в последните 22 години. Затова и хронологическите граници на изследването са
ограничени в периода 1989–2011 г.
Методологията
на проучването е подчинена на класически етноложки методи. При
теренното изследване бяха използвани интервю, автобиографичен разказ на респонден-
тите, наблюдения на поведението и всекидневните взаимоотношения в общността, както и
средства на визуалната антропология като аудио- и фотодокументация. Важни изследова-
телски методи са биографичният подход и изследването на случай (case study). Данните от
научната литература се сравняват с теренната информация, за да се получи обективен образ
на мигрантската група.
Изследването се базира на
теренна работа
сред различни групи мигранти:
Преселници в Турция: Измир (2002 г., 2004 г., 2006 г. ), Истанбул (2008 г.) и Текирда
(2009 г.)
1
;
Преселници, завърнали се за кратко или по-дълго в България: в различни части на
страната в периода 1999–2011 г.
2
;
Преселници емигранти във Великобритания (Лондон 2010–2011 г.) и Франция (Па-
риж 2011 г.)
На първо място искам да подчертая, че става въпрос за една високо мобилна общност.
Макар да получава насилствен тласък от комунистическото управление за напускане на Бъл-
гария през лятото на 1989 г., тя в голяма степен не се настанява за постоянно в Р Турция, а
продължава да живее първоначално между две държави. В по-късен период – след 2001 г.,
след отпадане на визовите ограничения за пътуване на българските граждани, представи-
телите на общността вече живеят в рамките на различни страни от ЕС. Ако трябва да бъдат
очертани и анализирани причините за тази мобилност, те трябва да бъдат разграничени на
1 Част от теренните материали са архивирани в АЕИМ, Мила Маева. Етнокултурна идентичност на
българските турци в Р Турция, № 574-ІІІ.
2 Част от изследването е осъществено със съдействието на Международния център за изследване на
малцинствата и културните взаимодействия в рамките на проектите „Малките общности в периоди на кризи”
(1999 г.) и „Отражението на исляма върху социалното конструиране, възпроизвеждано във всекидневния
живот на българските мюсюлмани (джендър аспекти)” (2004 г.) АМЦИМКВ № 3321/19. 02.2004 г. Друга част от
теренните материали са архивирани в АЕИМ – „Емиграция на български турци към Европейския съюз” (16–21
октомври 2006), зап. М. Маева, арх. № АЕИМ 642-ІІІ.