Page 44 - MIGRATION

Basic HTML Version

42
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Връщането при познати и роднини е съпровождано обикновено с информация за загубата
на някои от тях, с откриването на липсата на много връстници и приятели – пръснати по
други населени места в България и в Турция, с осъзнаването на настъпила междувременно
цялостна промяна в родните места. И ако за свидетелите на асимилационната политика за-
връщането е възможност за ново осъзнаване на времето, изтекло далече – на друго място
и сред други, за по-младите то е отправна точка за ново потегляне, сборен пункт за активи-
ране на социалните връзки с наследници на изселници и използването на тези контакти за
намиране на работа, започване на бизнес или установяване в друго населено място. В този
смисъл паметта за събитията от края на 80-те години разкрива определено изместване на
конкретния възпоменателен повод от търсенето на възможност да се събере разпръсналата
се общност и от опита да се функционализират контакти с жители на съответното селище и
техните наследници. И в двата случая паметта за събитията е изтласкана в плана на личния
спомен или семейната история и отстъпва под напора на вълненията от „днешния ден.”
Особено показателна при припомнянето и„завръщането”към събитията от 80-те годи-
ни, в концентрирането върху техния „неподвластен на времето” смисъл, е ролята на полити-
ческите формации (и конкретно на ДПС) в организирането на церемонии за възпоменаване
на„Възродителния” процес. Последната не само инициира провеждането на тези чествания,
но поема тяхното финансиране и организация, а не на последно място и оформянето на тях-
ната официална част. Присъствието на политически лица е основно от партия ДПС, като це-
лият сценарий на речите, обръщенията и историческите препратки е провеждан от нейни
представители. На фона на протичащите процеси на интимизиране на паметта за репресиите
над българските турци и затварянето в личните и семейните спомени на изселниците, екстра-
полирането на паметта в плана на политическия манифест има особено значение. Призивите
за това, че събитията от 80-те години няма да бъдат забравени и че не трябва да бъдат за-
бравяни притежават, разбира се, своя политическа мотивировка, но по-важното е това, че
те имат основен принос в поддържането на тази памет видима, консолидирана и публично
огласена. От една такава гледна точка наративът за репресиите на комунистическия режим
срещу етническите и религиозни малцинства, за протестите и ролята им за падането на кому-
нистическия режим, има важна функция като акцентиращ върху публичните и политически
измерения на спомена, на неговото„капсулиране” назад във времето и открояването на „ис-
торическия смисъл” на събитията. Особено любопитно е и това, че препращането към този
смисъл и към политическите значения на това да се помни е правено пред наблюдаващи
церемонията местни жители и завърнали се изселници – много от които с преки наблюдения
за събитията от 80-те, с ясно съзнание за новата степен на чуждост, в която изселването ги е
поставило, и с резерви към спомнянето за тези събития.
Именно тук – в напрежението между изтласканите дълбоко в паметта лични спомени
за изселването и политическото им мобилизиране в политическия дискурс на настоящето –
е и залогът за по-нататъшните форми на възпоменаване на„Възродителния” процес, както и
за вписването на изселниците като възпоменаващи тези събития.