Page 43 - MIGRATION

Basic HTML Version

41
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
откроява травматичния опит на голяма част от тази общност през годините на комунистиче-
ския режим и главно неговото последно десетилетие. За преминалия през изселването и за
наследника на изселници обозначаването вече не е просто като „български турчин”, а като
„изселник”
16
. Събитията около изселването не само са сложили своя траен отпечатък върху
биографичния опит, но така също са отправили предизвикателство към груповата идентич-
ност и себе-назоваването, разчупили са донякъде нейния етнически обагрен стереотип, до-
бавили са към етническия маркер и елементи на групова съдба. Не на последно място, те са
се прехвърлили и върху следващото поколение, което не помни изселването или не е било
родено тогава, но което в българска среда отчита принадлежност именно към така обозна-
чената общност на изселниците
17
.
В този смисъл изселването в края на 80-те години променя из основи биографиите на
засегнати индивиди и семейства и не само задълбочава тяхната двойственост спрямо бъл-
гарското общество, но и разколебава някои от опорните моменти на тяхната групова иден-
тичност. Разколебаването е най-напред по линия на по-нататъшното установяване, случаите
на завръщане и усядане в България, мобилността през границата и пр. Ако за завърналите се
скоро след изселническата вълна български турци понятието„изселник”няма особена реле-
вантност в плана на личната биография и е по-скоро житейски епизод, който те своевремен-
но са затворили при връщането си в България, съвсем различен е случаят с тези, които оста-
ват трайно заселени в Турция и за които позицията на изселници е съпровождана в началото
от очаквания за съответна реакция, икономическа и социална подкрепа от турската държа-
ва, а впоследствие е обект на преодоляване и заобикаляне с цел по-добрата интеграция в
турското общество. При много от изселниците събитията от края на 80-те се оказват обаче
само една от първите стъпки в по-нататъшни многократни прекосявания на границата в раз-
лични посоки – както поради увеличените възможности за трудова миграция в други стра-
ни в Европа (което превръща много от изселниците от времето на „Възродителния” процес
главно в трудови мигранти), така и поради множеството пътувания на заселените в близки
до България градове в Турция обратно в техните населени места и участието им в различни
форми на сезонна миграция или поддържането на семеен бизнес от двете страни на грани-
цата. И в двата случая обаче, а това до голяма степен е валидно и за изселници в отдалечени
райони на Турция, които сравнително по-рядко посещават България, е налице внимание да
се поддържат връзките с останали да живеят тук роднини и приятели, както и живият инте-
рес към политически, икономически и социални процеси в съвременна България.
Именно поради това връщанията по повод възпоменателни чествания за „Възроди-
телния” процес имат толкова голямо символно значение – като елемент от едно „приобща-
ване” обратно към напуснатото родно място и като преодоляване на отхвърлеността, коя-
то е съпровождала членове на тази общност както преди и по време на тези събития, така
и по-късно – вече по линия на техния статус като „изселници,” като сякаш вече „не-местни.”
В същото време обаче преодоляването на тази отхвърленост е до голяма степен илюзорна.
16 Разговор със С. Ч. (род. 1933 г.), с. Караманци, 7 май 2011 г.
17 Разговор с Г. Т. (28-годишен, от Хасково), с. Караманци, 7 май 2011 г.