Page 42 - MIGRATION

Basic HTML Version

40
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
същевременно към принадлежността към групата, която е определила и присъствието на
травматичното събитие в индивидуалните човешки съдби. Без тази принадлежност индиви-
дуалните и семейни биографии биха имали друга логика и различна посока на разгръщане,
а напускането на родните места, прекосяването на границата, изселничеството и последва-
лите го завръщания не биха се случили.
Белезите на колективното като групова принадлежност могат лесно да се просле-
дят във всеки един от етапите в съдбите на българските турци – в тяхното присъствие като
„различни” в рамките на националната държава, в репресивните мерки срещу тях през ко-
мунистическия период, в консолидирането им като общност под заплахата от репресии, в
мобилизирането им като изселническа вълна в края на 80-те години. Нещо повече, рамката
на колективното бележи и по-късните етапи от биографиите – вече в живота на „изселни-
ците” – идентифицирането им като единна общност както от българската, така и от турската
държава, оказваната им помощ от Турция за настаняване и адаптация след изселването им,
открояването им като „различни” и „чужди” в новата среда и трудностите по тяхното интег-
риране в местните общности и пр. Колективното е видно и при последвалите сложни казу-
си около т. нар. двойно гражданство и, съответно, за притежаване на български паспорти,
възможностите за пресичане на границата и притежаването на опит от поддържането на
контакти с роднини и приятели в България, присъствието на тази общност като обект на
политически стратегии по повод избори в България и „събирането” на изселниците около
изборните урни като белег за неотзвучалата ангажираност към политическите процеси в
българската държава и принадлежността към общност, която независимо от превратности-
те, не е загубила своите очертания.
Широко дискутиран от изследователите е въпросът за това как събития, насочени
към репресии или експулсиране на малцинствени общности, довеждат до тяхното консоли-
диране и до кристализирането на тяхната групова идентичност
15
. Сред известните и обилно
изследвани примери са например тези за оцелелите от Холокоста евреи, за арменските и
ирландските диаспори в Западна Европа и Северна Америка, за судетските немци и пр. Не-
зависимо от разликите между отделните случаи, от една страна, и линиите на сходства, които
имат с различни форми на политическа или икономическа миграция, от друга, при повечето
примери от този тип е ясно откроено превръщането на травматичния опит като основна
опорна точка в колективната памет на тези общности. Така е и при българските турци, при
които „Възродителният” процес изиграва важна роля в консолидирането на тази общност, в
укрепване на самосъзнанието за групова принадлежност и в кристализирането на групова-
та идентичност, независимо от пространственото разпръскване вследствие от изселване-
то. Към тези процеси в колективно себе-обозначаване е необходимо да отбележим също и
следното важно изместване – принадлежността към„общността на българските турци” вече
е пренесена към общността на „изселниците”. Двете общности не се припокриват, най-мал-
кото поради факта, че не всички от първата се включват в изселническата вълна от 80-те
години (а и в предходни изселнически вълни), както и поради това, че тя не обхваща и не
15 Вж. напр. Айзакс 1997; Артог 2003; Conway 1997.