Page 41 - MIGRATION

Basic HTML Version

39
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
тези събития са белязали биографиите и паметта на индивиди, семейства и селища, като са
определили към днешна дата и една специфична динамика на пътуване обратно, завръщане
по родните места. Макар и в разговорите да изплуват спомени за принудителната смяна на
имената, за ограниченията в използването на турски език и за насилствено ограничаване в
изповядването на религията, водеща тема е тази за изселването, отделянето от родното мяс-
то и възможността за връщане – било то веднъж годишно или за постоянно. В разказите и
индивидуалните спомени завръщането не е толкова към„Възродителния” процес – в смисъ-
ла на политиката на комунистическата държава и свързаните с това практики, – колкото към
самото изселване и хода на индивидуалните и семейни биографии след това. Не политиката
на отхвърлянето и репресирането на етническото и религиозно малцинство, а травматично-
то събитие е отправната точка, от която се помни миналото и се реконструира настоящото
поведение като възпоменателни практики и завръщане към родните места. Докато случаите
на политически и полицейски репресии са останали на заден план, потънали са в паметта,
без да са се изличили напълно, на преден план е споменът за напускането на родните места,
за пресичането на границата и сложния път в ролята на изселник. Концентриращи в себе
си огромен психологически и символен потенциал, обстоятелствата около изселването ся-
каш подчиняват йерархично останалите предшестващи го събития, което се подпомага и
от трайния му резонанс върху по-нататъшните биографии. Заселването на новите места в
Република Турция, опитите за адаптация, разкъсаните семейни връзки – както с останали в
България роднини, така и със семейства, които не успяват да се адаптират в новата среда и
се завръщат – всичко това прозвучава като основен наративен фон в споделените спомени
и очертава възпоменаването на„Възродителния” процес и„Майските събития” по начин, ко-
ренно различен от дискурса на официалната програма.
Протичащи в контекста на провежданите мероприятия, разказите за начините, по
които се помнят и интерпретират събитията от 80-те години разкриват особена динамика
между индивидуалното преживяване и нейното съотнасяне към една„колективна” рамка на
спомняне
13
. Без да загубва в случая своите функции като опряна на споделен опит или на
общ дискурсивен фон за преживяното от общността, колективната памет е разслоена в ин-
дивидуални спомени и проекции, в лични подстъпи към травматичните събития
14
. В своята
конкретика и препращане към точно определени моменти от преживения опит разказите за
събитията са преди всичко лични и индивидуални, включват лица от непосредствения семе-
ен или роднински кръг, отразяват лично отношение, продиктувано от индивидуалния досег
със събитията. От друга страна, организираните възпоменания, политическият дискурс и
свързаните с него инициативи са насочени до голяма степен именно към преодоляването на
индивидуалното и личностното в спомените и неговото подчиняване на колективна визия
и схващане за споделена съдба, на свой ред носено от общността и групата като „колектив-
на памет”. Различните посоки на личностния опит и индивидуалното спомняне са отнесени
13 За основните модуси на функциониране на„колективната” памет и конкретно за„колективните” рамки
на спомнянето вж. Нора 1997; 2004, Рикьор 2006; Халбвакс 1996; Connerton 1989; Gedi, Yigal 1996. Относно
дебатите за съществуването на колективна памет вж. Козелек 2004.
14 За мястото на индивидуалното спомняне в колективната памет вж. Crane 1997.