Page 40 - MIGRATION

Basic HTML Version

38
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
много от съпътстващите тези мероприятия лозунги включват надписа„Не на възродителния
процес!”, което е откроено и като своеобразно мото на възпоменателните чествания за 2011
г. в този смисъл патосът в изказванията, че възпоменателният повод има за цел да помнят
трагичните събития, за да не се позволи те да се повтарят, има също своята пряка полити-
ческа насоченост. тя е част от стратегията за сплотяване на поддръжниците на ръководство
на ДПС, поради това и уверенията, че тази политическа партия е гарант за солидарността,
спокойствието и демократичността в страната
11
.
На фона на тази политическа рамка на осмисляне на възпоменателното събитие, мяс-
тото и функциите на завърналите се изселници имат особено интересна проява – от една
страна, като заявяващи сякаш символна подкрепа на провеждания политически дискурс, но
от друга – като индивиди, чиито биографии
са белязани от изселването и чието завръ-
щане свидетелства за драматичните събития
отпреди две десетилетия. Гостите изселници
присъстват плътно в протичането на събора,
а техните срещи и контакти с роднини, съ-
бирането на семейни и приятелски групи са
видим щрих от провеждането на събитието
(сн. 5). в немалка степен съборът се прави ся-
каш заради тях – да се съберат разкъсаните
връзки, да се завърнат разпилените в чужби-
на хора от селото. Както отбелязваха някои
от хората, с които разговарях, връщането на
изселниците става главно по големи празници и за Караманци това много често е съборът,
който същевременно отбелязва и събитията, довели до изселването.
12
Разбира се, разказите
открояват и редица други аспекти на изселването и на живота на изселниците в турция – за
техни пътувания обратно до България, за политиката на българската страна към изселници-
те в турция, за различните изселнически вълни в селото след 50-те и 60-те години на ХХ век,
за запазените контакти на изселниците с България (оказвана помощ не само за семействата
в България, но също и за общините в района). Не остават без внимание също образованието
и намирането на работа в по-ново време – като фактор за миграция и за липсата на млади
хора в селото, а така също и за това, че трайното завръщане на изселниците обратно е най-
вече като пенсионери, които идват и живеят отново в селото, но с техните пенсии от съседна
турция. Като контраст – младите по-рядко се връщат за постоянно – чакат да стигнат пенсия,
затова идват главно по празници.
Събиранията от този тип очертават интересни аспекти около паметта за„възродител-
ния”процес,„Майските събития”и„Голямата екскурзия”– на първо място, начините, по които
11 лайтмотив в произнасяните по време на възпоменателните събития речи, който може да се открие и в
много от публикуваните на сайта на ДПС репортажи за политически изяви на нейни членове – вж. http://www.
dps.bg
12 Разговори с а. П. (25-30 год., бизнесмен), с Б. Р. (70 год., пенсионер), с. Караманци, 7 май 2011 г.
Сн. 5
Възпоменателен митинг, с. Караманци – празничен
обяд (2011, Н. Вуков)