Page 36 - MIGRATION

Basic HTML Version

34
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
и в хотел в Сливен. Оживените дебати относно издигането на паметник на преследваните
терористи довежда до държавна проверка, която заключава, че такъв паметник осквернява
паметта на жертвите на терористичните актове и поради това се препоръчва имената на
терористите да бъдат премахнати
6
. Обръщам внимание на този пример както поради това,
че той е по-малко известен, отколкото по-нови, сходни по своя характер дебати, така и пора-
ди това, че очертава дискусионния характер на някои от тези мемориални знаци – елемент,
който прозвучава в обществени дискусии и до днес. И това е естествено, доколкото става въ-
прос за различни и понякога противоположни полета на паметта, за сблъсък между съпер-
ничещи си схващания за възпоменателна легитимност. Докато за повечето българи в случаи
от този тип става въпрос за „терористични актове”, за голяма част от българските турци те
са проява на съпротива към режима, крайна форма на несъгласие с провежданата от кому-
нистическата власт политика и по своеобразен начин допринасят за настъпилите през 1989
г. промени. Освен като илюстрация за различните зрителни ъгли в осмислянето на „Възро-
дителния” процес като цяло, това рефлектира също така и в нееднозначната интерпретация
на жертвите в него и тяхното полагане между полюсите на„случайната” смърт и проявата на
„геройско” поведение.
Важно е обаче да се отбележи и това, че в първите години след промените обществе-
ното и политическото отбелязване на събитията, свързани с „Възродителния” процес, обе-
диняват и включват присъствието на широк спектър от политически партии (както това е
видно от първите възпоменателни чествания), в края на 90-те – макар и сходната позиция
на заклеймяване на тези събития да остава непроменена, голяма част от тях протичат под
прякото организиране на една политическа партия – ДПС – и са нейно своеобразно вкоре-
няване в конкретния възпоменателен повод и черпене на политическа легитимност от този
ресурс на паметта. Доколкото политическите (и най-общо историческите) събития имат клю-
чова роля в консолидирането на колективни идентичности и, съответно, на различни поли-
тически движения и партии, подобно концентриране върху„Възродителния”процес само по
себе си не може да буди изненада. И все пак, то е свързано, от една страна, с постепенното
отдръпване на държавни институции и на други политически партии в България, с посте-
пенното отпадане на тези събития от възпоменателно и ангажирано политическо внимание;
а, от друга страна – с тяхното превръщане в опорна точка за политическия дискурс на ДПС
и тяхното функциониране като легитимационен ресурс за тази партия. Чрез вниманието
към събитията от 80-те години на ХХ в. последната не само възпоменава моменти с особено
травматично съдържание за българските турци и не само откроява приноса на българските
турци за падането на комунистическия режим, но така също представя себе си като основен
защитник на правата на тази общност и, съответно, като основен неин представител в по-
литическото пространство в България днес. Тук нямам за цел да се плъзгам в плоскостта на
политически дебат, но бих искал да откроя това като важен елемент от честванията на тези
събития през последните години.
6 Относно дебатите около този паметник вж. 24 часа, 242, 8.09.93; Дума, 215, 15.09.93; Дума, 193, 18.08.95;
24 часа, 194, 19.07.95; Демокрация, 104, 6.05.95; Дума, 100, 29.04.95; Standard News, 876, 19.02.95.