Page 34 - MIGRATION

Basic HTML Version

32
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
„Възродителния” процес, така и специфичната двойственост на изселниците – завърнали се
по родните места, за да възпоменат събитията, довели до тяхното изселване. Текстът е ре-
зултат от проведени през 2009 и 2011 г. наблюдения върху възпоменателното отбелязване
на „Възродителния” процес и върху участието в тези мероприятия на изселници от Турция.
Освен преглед на медийни публикации за тези чествания и запознаване с телевизионни и
радиопредавания по тази тема, работата ми включваше също разговори с български турци
за събитията от 80-те години, за начините, по които те са повлияли върху индивидуални-
те и семейните им биографии, и за тяхната интерпретация от дистанцията на изтеклите две
десетилетия. В настоящия текст основен обект на внимание ще бъдат формите на възпоме-
наване на „Възродителния” процес и свързаните с тях политики на паметта – свързани от,
една страна, с ракурсите на осмисляне на тези драматични събития от завръщащите се за
тези чествания изселници, а, от друга – подчиняването на възпоменанието през определени
политически интереси и неговата употреба с оглед на представите, себе-представянето и
политическото представителство на българските турци в съвременността.
Двойствената природа на възпоменанието – като проява на колективно спомняне за
минали (най-често травматични) събития и като обект на употреба (най-често политическа)
за нуждите на настоящето – е широко коментирана в изобилните през последните години
разработки по проблемите на паметта в антропологията и близките на нея хуманитарни дис-
циплини. Намерил място още в класическите за това изследователско поле текстове на М.
Халбвакс, П. Нора и Я. Асман, този въпрос присъства отчетливо в работите на изследователи
като П. Конертон, Дж. Гилис, Дж. Йънг, Цв. Тодоров и др., които анализират отношението меж-
ду индивидуалните и колективни измерения на паметта, случаите на„забравящо” помнене и
„злоупотребите”с паметта в различниформи на политическо възпоменание
1
. Ключов момент
в много от тези изследвания е разбирането за паметта и възпоменанието като свеобразно
„завръщане”– отвъд потока на историческото хронологично или лично биографично време;
завръщане, което преодолява изтеклото време и свързва отдалечени и често пъти несъв-
местими хронологични отрязъци. Паметта и възпоменанията са поглед назад към отминали
събития, белязали личната история и историята на групата, акт на идентифициране на бли-
зост и принадлежност към тези събития и същевременно отношение, оценка; възкресява-
не на тяхната логика и смисъл, и заедно с това – подчиняване на интерпретативния поглед,
който настоящето има да приложи към тях. Поради това паметта е винаги пренаписване,
предаване в нов интерпретативен ключ, откриване на нови образи и смисли при всяко едно
завръщане. И ако това е валидно като цяло за спомените, мемоарните свидетелства и въз-
кресените следи в паметта, с още по-голяма степен то е така, когато завръщането не е само
отвъд дистанцията на времето, а включва пространствено преместване, когато се прекося-
ват не само хронологическите ограничения, а и когато се пресичат географски, политически
и държавни граници. С други думи – когато завръщането назад към миналото е преплетено
1 Вж. Халбвакс 1996; Нора 2004, 2004а; Асман 2001; Connerton 1989; Gillis 1994; Todorov 1998; Young
1994. За културната памет, нейните репрезентации и ролята
ѝ
за поддържане на колективни идентичности вж.
също. Ben-Amos, Weissberg 1999. За политическата употреба на миналото и паметта вж. Hartog, Revel 2001. За
антропологическите измерения на паметта вж. Кандо 2001.