Page 33 - MIGRATION

Basic HTML Version

31
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Изселвания, памет и възпоменателни завръщания.
Отбелязването на„Възродителния” процес в
България и политиките на паметта
Николай Вуков
Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН
Последните години свидетелстват за засилен изследователски интерес към темата за
„Възродителния”процес в България и за българските турци изселници през лятото на 1989 г.
Бяха публикувани редица етноложки, исторически и социологически изследвания, посвете-
ни на важни въпроси като политиката към малцинствата преди промените и конкретно към
българските мюсюлмани и българските турци (Бюксеншютц 2000; Груев 2003; Стоянов 1998),
политическия и социален контекст на провеждане на„Възродителния” процес (Асенов 1996;
Груев, Кальонски 2008; Иванова 2002), паметта и забравата за тези събития в българското
общество след 1989 г. (Карамихова 1997; Христов 2007) и пр. В плана на една подчертано
антроположка перспектива са откроявани различни аспекти от социалното и културното
битие на българските турци в периода след 1989 г.: раздвоеността на изселниците между
мястото на ново обитаване и родните места (Димитрова 1998; Желязкова 1998; Карамихо-
ва 2003; Маева 2006); стратегиите за колективно себе-представяне на българските турци в
България и в Турция (Elchinova 2001, 2005); различни практики за поддържане на общност-
на памет и идентичност (Бочков 2004; Маева 2002; Троева 2011). Много от тези въпроси са
обект на отразяване и анализ също в различни медийни публикации, където посещенията
на изселниците по родните места и поддържането на връзката им с България често изплува
по повод теми като т. нар. „изборен туризъм”, правото на двойно гражданство или политиче-
ското представителство на българските турци днес. Разкриващи по особен начин чувстви-
телността на българското общество към темата за „Възродителния” процес, разнородните
публикации и съпровождащите ги обществени дебати свидетелстват също за ролята на тези
събития като основен ориентир в паметта на изселниците, като полагащи ги между две „ро-
дини”и два дяла в техните биографии, границата между които ще бъде обект на прекосяване
и преодоляване.
Едни от най-ярките примери на преодоляване на тази пространствена и биографична
граница представляват случаите на възпоменателно отбелязване на „Възродителния” про-
цес след 1989 г. в България. Организирани от областни и общински власти в засегнати от
тези събития райони, много от честванията включват завръщане на изселници по родни-
те места и тяхното участие в различни мероприятия, провеждани във връзка с тези възпо-
менателни поводи. Настоящият текст има за цел да открои някои от аспектите на този тип
посещения през последните години и да ги интерпретира като едно пътуване през прос-
транството и времето, което очертава както разнопосочните траектории на спомнянето за