Page 31 - MIGRATION

Basic HTML Version

29
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
„история на успеха“. Тази тенденция свързвам с включването на разказите в една страте-
гия за изграждането на положителен образ на изселниците – на индивидуално и на групово
ниво – както в българското, така и в турското общество. Наблюдава се подчертана ориента-
ция на всекидневните наративи към бъдещето – говоренето за миналото в тях е силно по-
влияно от актуалната стратегия на говорещите за бъдещето. Това предполага и постоянната
флуктуация на разказите за изселването, в съзвучие с промените в жизнените стратегии на
говорещите.
Публичните наративи за екзодуса, които имат по-специфична среда на артикулиране,
цели и аудитория, показват някои съществени разлики от личните истории. В тях се набляга
върху най-травматичните моменти от миналото, припомня се и се говори за преживяното
насилие – физическо или символно. В тези наративи акцентът е върху преживяното стра-
дание, а изселниците са в ролята на жертви и мъченици. Лишени от конкретността на лич-
ния опит, в тези наративи преживяното често се изразява чрез по-общи образи и символи,
правещи препратки към други, познати примери на травматичен опит, като така се засилва
драматизмът на„своите“ преживявания. Публичните наративи са по-силно ориентирани към
миналото, защото една от техните цели е да „пренаредят“ това минало извън конкретния му
исторически и политически контекст.
В текста се подчертава динамиката на устните всекидневни разкази за изселването,
като тази динамика се свързва със социалния профил на говорещите, със средата, в която те
се реализират след изселването, както и с адресата на съответните разкази (изследовател,
деца и внуци, други). Индивидуалните различия в припомнянето и говоренето за травматич-
ния опит на българските турци от недалечното минало остава отворен въпрос за следващ
анализ.
Литература
Георгиева, Ц. 1998.
Преселническата мотивация на българските турци – В: А. Же-
лязкова (съст.). Между носталгията и адаптацията. Българските турци в Турция. София, IMIR,
45–75.
Димитрова, Д. 1998.
Българските турци, изселници в Република Турция през 1989
г. – В: А. Желязкова (съст.). Между носталгията и адаптацията. Българските турци в Турция.
София, IMIR, 76–139.
Златкова, М., С. Пенкова 2011.
Противоречията на наследството – образованието
като културен капитал на„второто поколение“ имигранти: децата на изселниците в Турция. –
В: И. Бокова, М. Елчинова (съст.). Ловци на умове. Т. 4. София, НБУ, 74–100.
Маева, М. 2006.
Българските турци – преселници в Република Турция (Култура и
идентичност). София, МЦИМКВ.
Парла, А. 2009.
Работници без документи или етнически родственици? Трудовата
миграция от България към Турция след 1990 г. – Български фолклор, № 2, 49–69.
Ballinger, P. 2002.
History in Exile: Memory and Identity at the Borders of the Balkans.
Princeton and Oxford, Princeton University Press.
Elchinova, M. 2005.
Alien by Default: The Identity of the Turks of Bulgaria at Home and
in Immigration, – In: R. Detrez and P. Plas (eds.), Developing Cultural Identity in the Balkans: