Page 30 - MIGRATION

Basic HTML Version

28
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
говоренето. На същата конференция част от аудиторията повдигна въпроса за название-
то „изселници“ като неадекватно на съдбата и преживяванията на хората, наричани така.
Мотивът им беше, че така се губи именно елементът на страданието, фактът, че те са жерт-
ви на политически репресии
11
. Във възникналия дебат за най-подходящото название се
наложи сравнението с геноцид – дори и случилото се с турското малцинство в България
през втората половина на 80-те години технически да не отговаря на терминологичното
определение за геноцид, тази дума най-добре изразява (според застъпниците на тази теза)
преживяното от тях. Описвайки друг сходен случай на масово изселване под политически
натиск – това на италианците от Истрия между 1943 и 1954 г., Памела Болинджър констати-
ра подобни нагласи и дори използването на същата реторика за геноцида (Ballinger 2002:
130). Тя обобщава, че преживелите ситуации на масово травматично изселване често пре-
дявяват претенции за изключителността на своите преживявания или пък ги съпоставят
с класическия пример на екзодуса – библейския разказ за бягството на евреите от Египет
(Ballinger 2002: 40). В случая препратките са към други, но все пак познати и признати при-
мери на жертви и мъченичество
12
.
Акцентирането върху жертвите, страданието, мъченичеството в това, което нарекох
публично говорене и разказване за опита на изселниците от 1989 г., показва, че за разлика
от съответните индивидуални наративи, тук насочеността към миналото е по-голяма. Тази
насоченост не е в смисъла на връщане и затваряне в миналото, а по-скоро в смисъла на
насочено назад във времето „пренареждане“ на това минало. Става дума не просто за пре-
осмисляне по друг начин на миналите събития, а за възстановяване„със задна дата“ на глед-
ната точка на едната страна в тези събития, останала неизказана публично тогава поради
политическата конюнктура.
В статията разгледах някои особености на всекидневните истории (в смисъла на раз-
кази) за изселването на българските турци през 1989 г. Приблизително разделих тези ис-
тории на лични и публични, имайки предвид, че едни и същи хора могат да изразят опита
си от изселването по различен начин в различни ситуации на разказване и пред различна
аудитория. Като наблегнах по-скоро на повтарящите се елементи в записаните от мене на-
ративи на българските турци, установили се в Турция през този период, стигнах до следните
обобщения.
В индивидуалните разкази темата за „Възродителния процес“ е по-скоро избягвана
за разлика от темата за самото изселване и последиците от него. При това се наблюдава из-
вестна стандартизация в тези наративи за изселването по посока на представянето им като
11 Това ни насочва към нов пласт в разбирането и на рисунките от изложбата.
12 Що се отнася до уникалността на опита, с колегите от екипа по проект„Изселници и мигранти от двете
страни на българо-турската граница: наследство, идентичност, интеркултурни взаимодействия“ неведнъж сме
се сблъсквали с недоумението или неодобрението на наши събеседници, че поставяме в една изследователска
рамка опита на българските турци, изселили се в Турция през 1989 г., с този на бежанците от Одринска Тракия.
Подобно отношение е изразявано от представители на всяка една от двете групи, при това доста спонтанно,
именнопорадипрезумпцията, чеопитът на„своята“ група е уникаленинесравним. Врамките на конференцията,
от която са публикуваните тук доклади, за наше удовлетворение – човешко и научно – имахме възможността да
наблюдаваме и обратното. След множеството дискусии върху различни страни от опита на двете изселнически
групи, хора, излизащи от средите на всяка от тях, припознаха в„другите“ събратя по съдба.