Page 29 - MIGRATION

Basic HTML Version

27
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
на съдбата, с които разказващият и неговите близки са се справили повече или по-малко
успешно
8
.
Публичните разкази освен това не следват хронологията на реалните индивидуални
истории около изселването, те по-скоро се конструират чрез емблематични епизоди и обра-
зи, изразяващи обобщено колективния опит. Това може да са както реални събития и герои,
така и символи. Последните са особено важни, защото позволяват опитът на изселниците не
само да се предаде по-въздействащо и изразително, но и да се прокарат аналогии с други
подобни травматични преживявания, познати от историята.
Ще илюстрирам накратко казаното с наблюденията си от една научна конференция,
организирана от Техническия университет„Йълдъз“ в Истанбул през декември 2009 г. по по-
вод 20-годишнината от изселването. Въпреки обявяването й като научен форум, конферен-
цията имаше и силно обществен (дори политически) оттенък, като последният беше особено
силно проявен в дискусиите и някои съпътстващи прояви (например, организираната във
фоайето пред конферентната зала изложба)
9
.
Споменатата изложба представяше доста експресивно (на моменти плакатно-пропа-
гандно) съдбата на българските турци в комунистическа България. Повечето рисунки зала-
гаха на вече познати от други контексти образи, адаптирани към изобразяваната реалност.
Имаше такива, които напълно следваха стилистиката на популярното в България изобра-
зяване на издевателствата на „турските поробители“ над мирното християнско население,
само че с обратен знак – този с оръжието е облечен в българска униформа, а този с чалмата
е негова беззащитна възрастна жертва. Присъстваше и темата „Белене“ с изобразяване на
познати от разказите на жертви на комунистическия режим, хвърлени там през 50-те год. на
ХХ в. – нечовешки условия, робски труд, издевателства на надзирателите, хвърляне на мърт-
вите на прасетата
10
. Присъстваха и образи и сюжети, директно свързващи комунистическия
режим от времето на„Възродителния” процес с Хитлер и националсоциализма.
Тази изложба може да се анализира на различни равнища, но тук искам само да обър-
на внимание на подбора на образите. Те са такива, че гарантират разпознаване и разбиране
от много широка аудитория, която иначе може да няма никаква представа за преживяното
по време на „Възродителния” процес и изселването. Познатите символи „допълват“ с коно-
тации и асоциации разказа за конкретните исторически събития, които се изобразяват чрез
тях и така компенсират това, което бедността на езика не може да изрази.
Коментираните образи са свързани с тенденцията за подчертаване на страдание-
то и дори мъченичеството на жертвите на тази политика. Последното се подчертава и в
8 Не е изключено именно характерът на личните разкази като истории на успеха, желанието да се излезе
от образа на жертва, да мотивират това„притъпяване“ на политическия момент – това предположение изисква
по-задълбочен анализ.
9 Далече съм от мисълта, че научно и обществено са противопоставени. В случая по-скоро имам
предвид два различни подхода към коментирането на темата: единият – безпристрастен и аналитичен (студен,
както може да се определи от друга гледна точка), другият – силно емоционално зареден, търсещ не толкова
безспорното доказване на собствената теза, колкото безапелационното
ѝ
заявяване.
10 По повод последното познати и приятели на художника коментираха, че той малко е прекалил с тази
символика, тъй като„българите“ са дали много повече жертви в Белене.