Page 28 - MIGRATION

Basic HTML Version

26
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
властта от близкото минало към турското малцинство: настоящето осигурява инструменти
за преподреждане и преосмисляне на миналото. По отношение на Турция стратегията към
положителна самоидентификация е реакция срещу негативните нагласи и квалификации от
страна на местните турци от средната и ниската средна класа, сред които се реализират не-
посредствено изселниците от България. Те виждат в новодошлите преди всичко съперници,
които застрашават собственото им благополучие: разказите за трудностите и превратности-
те, през които преминават, показват и „доказват”, че изселниците не са такива, а са хора със
свое собствено достойнство и качества. Обобщеният портрет на изселниците, който може да
се изведе от собствените им разкази за изселването, ги представя като трудолюбиви, честни
и широко мислещи хора, които уважават жените, семейството, общността и закона, но които
са преди всичко инициативни и способни да изградят живота си отново, въпреки преврат-
ностите на съдбата. Накратко, разказите на изселниците за миналото са до голяма степен
опит да се промени и дори преобърне една категоризация, която им е наложена от външна-
та среда. В тези разкази е налице непрекъсната игра с различни темпоралности. Минало и
настояще се преплитат толкова често и по такъв начин, че създават ефекта на„безвремието”
(преминаването отвъд времето): създава се положителен образ на групата, който е валиден
едновременно и за миналото, и за настоящето, обяснява миналото чрез настоящето.
Публичното спомняне и говорене за изселването поставя специфични акценти в кон-
струирането на миналото на всекидневно равнище. Ще коментирам накратко някои от тях за
сравнение с личните разкази. Това говорене е свързано с определени политики на групово
участие в социалния живот, което може да бъде в различни конфигурации с индивидуал-
ните жизнени стратегии: едни индивиди са активни участници в развитието и прилагането
на тези политики, други са отчасти или изцяло неангажирани с тях. При всички случаи пуб-
лично конструираните наративи
7
за изселването могат да окажат различно влияние върху
историите, предаващи личния опит.
Този тип говорене за миналото се проявява и в специфични контексти, които рефлек-
тират върху съдържанието, насочеността, реториката на разказа. Наблюдаваните от мене
случаи са свързани с различни чествания и церемонии – годишнини от изселването, почита-
не паметта на жертвите от„Възродителния”процес. Това обуславя в голяма степен различно-
то конструиране на миналото, наред с различния им адресат – обществото като цяло, поли-
тиците, отговорни за (не)предизвикването на подобни кампании, хората, непреживели такъв
драматичен опит. В публичните наративи и говорене се набляга на страданието. То присъст-
ва и на индивидуално равнище, но вече има стремеж към виктимизиране на преживелите
„Възродителния процес“ и „голямата екскурзия“, представянето им като страдалци, жертви
на една нехуманна и несправедлива политика, насочена срещу цяло етническо малцинство.
Това е в контраст с повечето записани от мене лични разкази, където, макар и да присъст-
ва политическият момент, има тенденция на тези събития да се гледа като на превратности
7 Тук под „наратив“ имам пред вид не само словесен разказ, но и такъв, изграден чрез друг вид знаци,
например визуални или кинематографични образи.