Page 27 - MIGRATION

Basic HTML Version

25
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Наративните репрезентации на изселването от 1989 г. като „success story“ може да се
разглеждат като опит от страна на изселниците да създадат позитивен образ за себе си в
частност и за турското малцинство в България като цяло. Смятам, че това е още едно от обяс-
ненията защо хората избягват да говорят за репресивните практики, предхождащи изселва-
нето и се концентрират вместо това върху положителните резултати от него. Става дума за
устойчива стратегия на позитивна самоидентификация, прокарвана чрез наративите: вмес-
то да се представят като жертви на една дискриминационна националистическа политика,
събеседниците ми предпочитат да се появяват в тези разкази като победители по трънли-
вия, но в крайна сметка успешен път на имиграцията. Успеха си представят като резултат
от своите положителни качества: трудолюбие, упоритост, солидарност и взаимопомощ. Така
изселниците извеждат на преден план свои групови добродетели, които са били пренебрег-
вани от българското общество преди 1989 г. и не са отчитани от приемното турско общество
след установяването им там (редица изследователи посочват разминаването в отношението
на турската държава, от една страна, и на непосредствената местна среда, в която се уста-
новяват мигрантите от България) (Elchinova 2005: 102–105; Маева 2006: 73–123; Парла 2009:
60–62).
Наблягането върху изграждането на положителен образ на изселниците/турското
малцинство в България насочва към извода, че в конструирането на разказите за изселва-
нето водещо е настоящето, в чиято перспектива се оценява и пресъздава миналият опит.
Конструирането на тези разкази в перспективата на настоящето обяснява и защо в записва-
ните през последните години истории за изселването през 1989 г. се акцентира върху ико-
номическите аспекти на миграцията, вместо върху политическите причини за нея. Именно в
плана на настоящата си ситуация в Турция изселниците преосмислят в позитивна светлина
някои аспекти от живота си в комунистическа България – факт, който някои изследователи
разглеждат като парадоксална носталгия към комунистическото минало (Parla 2009).
В своите разкази за изселването българските турци, установили се в Турция от 1989
г. насам, прилагат една споделена политика на паметта по отношение на близкото минало.
Тази политика е основана на желанието да не се забравя травматичният опит от 1980-те, да
се запази и предаде споменът за него на следващите поколения (децата и внуците), както и
на широката общественост в България и Турция. Този спомен се пази и разказва не толкова
в търсене на възмездие, съчувствие или компенсация за понесените страдания, колкото в
стремежда се предотврати забравата и анонимността на потърпевшите. За моите събеседни-
ци е от голямо значение обществеността в България и Турция да не забравя обстоятелствата
около масовото изселване и да признае изпитанията, през които са минали изселниците. Бих
казала дори, че за тях социалното спомняне и съзнание за станалото са най-добрата компен-
сация за страданията.
Стратегията към позитивна самоидентификация, заложена в разказите за миналото,
е до голяма степен провокирана от нагласите на външната среда и е опит за трансформи-
ране на тези често негативни нагласи в нещо положително. Така по отношение на Бълга-
рия тези разкази са реакция със задна дата срещу дискриминацията и лошото отношение на