Page 26 - MIGRATION

Basic HTML Version

24
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
разкази за това как хората са преживели „Възродителния” процес записах едва през 2001 г.;
дори и тогава събеседниците ми изтъкваха, че биха предпочели да не си припомнят този
опит – толкова унизителен и травматичен е бил той. Мнозина казваха, че това за тях е затво-
рена страница от живота им, изцяло принадлежаща на миналото. В същото време никой не
отказваше да разкаже за преселването си в Турция и за установяването си в новата среда,
макар че и това за повечето ми събеседници е бил доста тежък опит. Извън психологически-
те фактори
6
, допускам, че една от причините за такава селективност на помненето и разказ-
ването е фактът, че за изселниците екзодусът се свързва непосредствено с настоящата им
ситуация, с това, което са те сега, а не което са били в миналото. (В тази връзка дори може
да се допусне предпочитание да се говори за настоящето, а не за миналото – поради раз-
лични причини, но не на последно място, защото е по-лесно – като усилие на паметта, като
емоционално натоварване, а и като акт на споделяне). Преглеждайки историите и интервю-
тата, които съм записала, установявам, че повечето ми събеседници свързват явно или им-
плицитно екзодуса с по-късните си миграционни практики: превръщат споделения опит от
изселването през 1989 г. (техния и на техните роднини и приятели) в ключов референт, чрез
който обясняват и преосмислят следващите си миграции (като причини, форми, последици,
начини на адаптация). Не е случайно, че изселването от лятото на 1989 г. е придобило такава
структурираща роля в наративите на изселниците: това е именно възловото събитие в живо-
та на турците в България от последните десетилетия, което така цялостно е променило, дори
преобърнало живота им, както и живота на всички техни близки. Това е също така събитие-
то, трансформирало политиката спрямо турското малцинство в България, както и мястото и
значимостта му в публичния живот.
Като цяло, записаните от мене разкази от изселници от 1989 г. са представени като
„success stories” (истории на успеха). Те разказват за това как хората са се справили с несго-
дите от преселването и как са успели да започнат от нулата и да се докажат отново, интегри-
райки се успешно в приемното общество. Има няколко устойчиви мотива, които се срещат в
повечето разкази: притежаването/построяването на собствен дом, здраво работещите чле-
нове на семейството, успешно справящите се в училище или в университета деца, постиг-
натият висок стандарт на живот (по-висок от този в България, илюстрирано чрез поредица
от сравнения на заплати, пенсии, осигуровки, възраст за пенсиониране и т.н.). Тези, които
са се завърнали по родните места още в края на 1989 и после са ре-емигрирали в Турция,
са склонни да представят историята на имиграцията си като единна и непрекъсната. Тези,
които се установяват в Турция едва през 1990-те, също се опитват да представят историята
на своята миграция по аналогия и във връзка с изселническата вълна от 1989 г. Предположе-
нието ми е, че по този начин те компенсират несъответствието (реално или въображаемо) в
статуса си спрямо изселниците от 1989 г. (вж. за това по-подробно у Elchinova 2010). По прин-
цип се прилага една и съща стратегия при разказването: чрез вербалните репрезентации на
изселването/миграцията като история на успеха се компенсира загубата на статус, с която
по-късните доброволни икономически мигранти се сблъскват в приемното общество.
6 Съществува обширна литература върху говоренето и мълчанието в подобни масови примери на
преживяна несправедливост и насилие, вж. например Ballinger 2002: 5 и цит. там литература.